4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 28.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3698/2013 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура , срещу решение №8023 от 23.11.2012г по гр.дело № 8146/2011г. на Софийски градски съд , с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение от 13.04.2011г на Софийски районен съд, 28 състав Прокуратурата обжалва в частта по присъдено на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди . Касационна жалба е постъпила и от И. И. Г. срещу въззивното решение ,с което е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер от 11 000 лева ,съответно жалбата е в тази част .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че решението е недопустимо , тъй като е недопустимо да се ангажира отговорността на Прокуратурата без да е било повдигано обвинение, срещу ищеца е водено полицейско производство по чл. 408а и сл. НПК(отм). Изтъква се още необосноваността на решението ,което не съдържа отправна точка , за да се проследи логиката при определяне на обезщетението.Въпрос не е формулиран , съображения по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК не са изложени .
В изложението на касатора И. И. Г. като основание е посочено противоречие с практиката ,по въпроса за правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Представено е решение №196 от 28.04.1998г на петчленен сътав на ВКС ,в което по реда на надзора са коментирани „интензивните инфлационни процеси” и значението на обстоятелството при определяне на обезщетение по справедливост . Изтъква се довод ,че в недостатъчна степен са отчетени видът , характера и степента на увреждането. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по постъпилите жалби .
И в двете касационни жалби не се аргументира основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК , в изложението на Прокуратурата липсва и поставен правен въпрос. Оплакването за недопустимост на решението се основава на съображения , които нямат отношение към приложното поле на института и процесуалните условия за постановяване на допустими съдебни актове. Няма как положително преценените от съда материални предпоставки за отговорност на Прокуратурата , привлечена с иска като ответник по ЗОДОВ , да обусловят сочения порок на решението. Освен това , Прокуратурата е материално легитимирана да отговаря по искове за вреди и в случаите на т.нар. полицейски производства, водени по реда на чл.409 НПК(отм), макар че се касае за уличен , а не за обвиняем във формално- правен смисъл .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението въпрос на касатора И. И. Г. по критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД . По различни правни аспекти на въпроса е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о , на които обжалваното решение не противоречи.Нямат подкрепа в съдържанието на обжалвания акт доводите на касатора за противоречие с приложеното решение №196 от 28.04.1998г на петчленен състав на ВКС ,липсва тъждество на решаващо обсъжданите обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД по двете дела . Изложените от въззивния съд съображения по размера на обезщетението са обхващали периода на воденото наказателно производство 2000-2007г, което не е предпоставило съобразяване с инфлационни процеси при определяне на обезщетението в парична стойност. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. В случая са посочени кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер. Това са характера и тежестта на повдигнатото обвинение, срока (продължителността ) и интензитета на процесуалната принуда за контратния период и негативните преживявания в тази връзка , както са били доказани . Като игнорира конкретно установени и решаващо преценени от съда обстоятелство от значение за размера на обезщетението , защитата на касатора Г. поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД най-общо , без връзка с решаващите съображения на съда.
Ето защо , воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №8023 от 23.11.2012г по гр.дело № 8146/2011г. на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .