О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 07.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1287/2014г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №2066 от 14.11.20139г по гр.дело № 2391/2013г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 9 000 по чл.2 т.2 от ЗОДОВ ,както и по касационна жалба на В. В. К. срещу решението на Софийски апелативен съд в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение искът за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 25 000 лева , които са били присъдени на първа инстанция
Към жалбата на П. на Р. Б. е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос на процесуалното право право, обоснован като необсъждане на конкрлетните обстоятелства от значение за определянето на обезщетение по критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД,указани в ППВС №4/68г . Сочи се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , противоречиво съдилищата присъждат различни по размер обезщетения при сходни случаи. Приложени са решения от практиката на отделни състави на ВКС , с които присъдени от въззивния съд обезщетения на същото основание са намалявани (реш.№70 от 2012г ІІІ г.о , реш.158/2012г ІV г.о )
Изложението към касационна жалба на В. В. К. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК формулира въпрос : следва ли да се взема предвид от решаващия съд броят и видът на повдигнатите обвинения и продължителността на наказателното преследване при определяне размера на следващото се обезщетение по ЗОДОВ , във връзка с чл. 4 ЗОДОВ и как се съотнасят тези два показателя към критерия по чл. 52 ЗЗД .Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие с решение №377 от 2010 по гр.д № 1381/2009 ІV г.о по този въпрос .Противоречие с практиката на ВКС се изтъква и поради това ,че в идентични случаи (т.е при същата или близка продължителност на наказателното преследване , което е приключило с оправдателна присъда ,по обвинения, основани на същите престъпни състави) са присъждани значително по- високи обезщетения .Прилагат се решения на Върховния касационен съд (реш.№130/2011г гр.д№ 915/10 ІІІ г.о , реш.37/2009 по гр.д № 5367/2007 І г.о реш.№26 от 2009 ІІІ г.о )
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в тази връзка ( който въпрос е поставен от Прокуратурата в процесуалния му аспект ) както и по въпроса за относимостта , която броя и вида на повдигнатите обвинения и продължителността на наказателното преследване има към установяване на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ , така и към критерия по чл. 52 ЗЗД , предвид подхода на въззивния съд при определеното по настоящето дело парично обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ Допускане на решението до касационно обжалване по въпроса на ответната Прокуратура е обусловено от това ,че като не е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд , този съд не е изложил собствени съображения ,основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД , както е указано в ППВС № 4/1968г и цитирната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Допускане на решението до касационно обжалване по въпроса на касатора В. К. е обусловено от решаващото съображение на въззивния съд да намали размера на обезщетението поради това ,че по едно от трите повдигнати обвинения производството е било прекратено поради изтекла давност , а по останалите две обвинения ищецът е бил оправдан , но тъй като е търпял вреди и във връзка с покритото от давност обвинение , за което не е провел иск за да докаже ,че липсва факта на престъпление иследователно няма основание да бъде обезщетяван , липсва причинна връзка , а това следва да се отчете чрез намаляване на размера на обезщетението – определен от въззивния съд в обжалвания и от двете страни размер на 9 000 лева с бланкетно позоваване на чл. 52 ЗЗД . Налице е основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , подкрепено от защитата на касатора В. К. с прилагането на решение №377 от 2010 по гр.д № 1381/2009 ІV г.о като практика по реда на чл. 290 по поставения въпрос, намерил разрешение в задължително установената практика на ВКС , включително т.9 от № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 Г., ОСГК на ВКС, на която решението противоречи .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение решение №2066 от 14.11.2013г по гр.дело №2391/2013г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .