2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 15.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3886/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №111от 14.03.2014г. по гр.дело № 109/2014г.на Русенски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение № 1697 от 18.10.2013г на РС Русе и по същество частично е бил отхвърлен иска за установяване на вземане с правно основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника И. К. К. над размер от 5217 лв ,но само по отношение на горница, платена от длъжника доброволно след издаване на оспорената заповед за изпълнение извън изпълнителното производство .,т.е за разликата над 6903,09лв .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се формулира въпрос към кой момент се установява съществуването на вземането в производството по чл. 422 ГПК , намира ли приложение и по какъв начин чл.235 ал.3 ГПК , на която норма съдът се е позовал , за да потвърди отхвърлянето на иска в тази част , при факти , настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,в частност частично погасяване на предявеното вземане .Поставя се и въпрос наличието на доброволни , респ. принудителни частични погашения в преиода от издаването на заповедта до приключване на съдебното дирене , отразява ли са на основателността на предявения иск по чл. 422 ГПК ,щом той се смята за предявен от момента на подаването на заявлението . Въпросът е решаван противоречиво, включително от състави на Върховен касационен съд , основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК , като се прилагат решения и определения , обективиращи противоречивите разрешения .Изтъква се висящността на тълкувателно дело №4/2013 ОСГТК на ВКС по поставените въпроси . Цитирани са решения от практиката , дали основания за образуването му .
В отговор ответникът по жалбата И. К. К. изтъква ,че противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се установява ,както и че формулираният въпрос е твърде общ .Претендират се разноски по списък .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Изтъкваното като основание за допускане до обжалване противоречие в практиката по въпросите , поставени в изложението на касатора , е преодоляно с приемането на ТР №4 от 18.06.2014г на ОСГТК на ВКС .В т.9 от така приетото Тълкувателно решение е указано разрешението , възприето от въззивния съд в обжалваната и оспорвана от касатора част на решението , т.е доброволното погасяване на част от задължението за посочения междинен период след издаването на заповедта за изпълнение се съобразява при постановяването на установителния диспозитив , т.е по основанието на иска , предвид чл. чл.235 ал.3 ГПК , на която норма съдът се е позовал .Тъй като в частта , в която е обжалвано , въззивното решение е съобразено с възприетото от ОСГТК на ВКС тълкуване , основание за допускане до касационно обжалване не е налице .
Разноски за настоящата инстанция се дължат на ответника по жалбата и следва да се присъдят , както са установени
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №111от 14.03.2014г. по гр.дело № 109/2014г.на Русенски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение № 1697 от 18.10.2013г по гр.д № 2821/2013г на РС Русе
Осъжда [фирма] да заплати на И. К. К. от [населено място] сумата 500 лева разноски за тази инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .