3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 15.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1131/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н. срещу решение №ІІ-152 от 09.01.2012г по гр.дело № 1379/2011г. на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено бракоразводно решение №171от 11.05.2011г по гр.д. № 8499/2010г на БРС по въпроса за вината .
По жалба на настоящата касаторка въззивният съд решаващо е приел в мотивите ,че вина имат и двамата съпрузи , но е потвърдил обжалваното решение относно произнасянето, че вина за разстройството на брака има само съпругата -ищец . Касатор е последната , в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса . Като материалноправен въпрос общо се формулира този „за вината на съпрузите ” ,според защитата разрешен в противоречие с указанията в т.7 от ППВС №10/71г ,тъй като нарушението на брачните задължение на единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения , следователно вина имат и двамата и съдът е следвало да прогласи това . По съдържанието на въззивното решение , във връзка с прилагането на чл. 235 ал.2 и чл. 236 ал.2 ГПК се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235 ал.2 ГПК Въпросът е аргументиран с явното несъответствие между приетото от фактическа страна по въпроса за вината(че тя е на двамата ) и диспозитива на решението и при което несъответствие , според защитата , е налице противоречие с ТР №1/17.07.2011г ОСГК. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал обратно на изразеното в задължителната практика разрешение по двата въпроса .
Ответникът В. Д. Д. изтъква в отговор , че изложението не отговаря на изискванията за формулиране на правен въпрос и обосновка на основание , съдържа касационни оплаквания. Без връзка са цитирани постановление и тълкувателно решение на ОСГК, соченото нарушение на процесуални правила освен че липсва , е неотносимо към основанията за допускане.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по процесуалноправния въпрос .
При въззивно решение , в мотивите на което е направен собствен решаващ извод ,че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на барака , но при постановен в същото решение диспозитив, с който се потвърждава обжалвано бракоразводно решение в частта ,с която за виновен е приет само единия от съпрузите , е изразено разрешение по процесуалния въпрос за прилагане на съдържащото се в нормата на чл.235 ал.2 ГПК правило, приложено от въззивния съд в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ и ВКС. Защитата е цитирала в изложението само част от тази практика (мотиви по ТР №1/17.07.2001г ОСГК)
Неоснователен е, при това положение , доводът за ответника за недопускане до касационно обжалване ,тъй като липсва формулировка на процесуален въпрос и обосновка на същия . Не въпросителната словоформа в изложението, а посочването на противоречиво разрешен въпрос от правно естество е определящо. В случая въпросът е посочен като несъобразяване, решаващо игнориране на правилото съдът да основе решението си , т.е диспозитива , върху приетите от него – т.е от същия, а не от друг съд съд, обстоятелства , което е достатъчно за да се изпълни общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК. При обосновка на конкретното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е необходимо касаторът да посочи изчерпателно относимата задължителна за съдилищата практика на Върховен касационен съд , по която е дадено друго разрешение от обжалваното . Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и в случая е обосновано изтъкнато, макар че освен цитираното Тълкувателно решение, което диспозитивно дава отговор на друг кръг въпроси и от което защитата коментира само мотивите , съществува и по-стара , задължителна за съдилищата тълкувателна практика, по същия въпрос. Отделно от това , по изискването на чл.236 ал.2 ГПК и наличието на мотиви в решението , от които да се изведе и разбере действителната воля на решаващия съд , Върховен касационният съд съобразява и служебен критерии за допускане до обжалване съгласно т.1 от ТР №1 ТР № 1 от 19.02.2010 по т.с.№1/2009 на ОСГТК
Основание за допускане до обжалване по първия, твърде общо поставения въпрос „ за вината на съпрузите ” не е налице , тъй като решаващ се оказал процесуалният въпрос. Това е така , доколкото за да бъде дадено разрешение по въпрос на материалното право в сочения от чл. 280 ал.1 ГПК смисъл , следва съдът преди това да е спазил определени процесуални изисквания ,които позволяват формиране и изразяване на неговата решаваща дейност по прилагане на материалноправен източник . Не са изложени съображения по цирания от касаторката текст на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради което основанието не се обсъжда .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №ІІ-152 от 09.01.2012г по гр.дело № 1379/2011г. на Бургаски окръжен съд
Оставя без движение касационната жалба,в седмичен срок касаторката да внесе 25 лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .