2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 24.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №159/2015г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Д. В. срещу решение №1726 от 20.10.2014г по гр.дело № 2086/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 1167 от 19.03.2014 на Пловдински районен съд , по същество е отхвърлен иск на основание 240 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем парична сума. Тъй като предаването, съответно получаването на сумата от ответницата по делото е било установено чрез паричен превод – платежно нареждане с вписано от наредителя основание „заем” , в приложеното към жалбата изложение се посочва противоречие с практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК(реш. №219 от 2014г по гр.д №1319/2014г І. г.о,) по доказателствената стойност на този документ съгласно чл. 77 ЗЗД за основанието включително Формулира се процесуалния въпрос представлява ли достатъчно доказателство за сключване на договор за заем платежно нареждане , имащо характер на разписка с посочено изрично в него основание”заем”, когато банковата сметка на получателя е заверена .Поставя се въпрос дали приемането и разпореждането с паричната сума по банковата сметка на получателя съставлява волеизявление за сключването на договор за заем , разрешен от въззивния съд в противоречие с реш. № 62/17.04.2012 по т.д №733/2011г ІІ т.о на ВКС , в което съгласието на заемателя се приема за материализирано . При посочено основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос може ли волеизявлението на заемополучателя да бъде изразено в конклудентни действия ,равносилно ли е банковото бордеро на разписка за предаване , съответно получаване на сума , при извършен банков превод с платежно нареждане обвързан ли е получателят на сумата от основанието ,в случай че е приел сумата
Отговор от ответницата не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
При наличие на платежно нареждане до обслужваща банка , в което за извършения паричен трансфер към сметка на ответницата, наредителят е попълнил основание „заем” и парите са били преведени , въззивният съд е приел на първо място, че се удостоверява предаване на твърдяната сума , но следва ищецът пълно и главно да докаже поето насрещно задължение от получателя за връщане на сумата , което не се презюмира , а документът не е достатъчно доказателство за това. В тази насока практиката на ВКС е уеднаквена с реш.№52/2009г по т.д № 695/2008 ТК , реш.№390 от 2010 по гр.д №134/2010г. ГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК . В изтъкнатото от защитата решение №219 от 2014г по гр.д №1319/2014г І. г.о на ВКС е посочено ,че ако е съставена разписка за предаване на сумата,съдържаща подпис на получателя (в случая е бил подписан разходен касов ордер) с означено основание , тя доказва означеното основание ,т.е с нея се доказва волеизявлението на заемателя като такъв . По настоящето дело платежният документ не носи подписа на получател и противоречие между двете съпоставяни решения няма. В решение№ 62/17.04.2012 по т.д №733/2011г ІІ т.о на ВКС основание за решаващия извод на съда е дало счетоводното отразяване на основанието при получателя на плащането , поради това и договор за заем е приет за сключен. По настоящето дело подобни обсотоятелства не се твърдят , нито се установяват. Не е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и с това решение на ВКС. Неотносимо се поставят въпроси за възможност съгласието да се изрази с конклудентни действия , каквито по делото няма изтъкнати или установени ; за това дали банковото преводно нареждане е разписка , при положение че като документ същото не е „поискано” между лицата по чл. 77 ал.1 ЗЗД, нито е било „издадено” от длъжника по смисъла на чл. 77 ал.2 ЗЗД . За това дали получателят, чиято сметка е заверена е „обвързан” от основанието , посочено от наредителя , в практика на ВКС е даден отговор като е изтъкнато, че поетото задължение за връщане на полученото , съгласието по един сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване от този , който го твърди . Тъй като ответницата по иска , без да се оспорва получаването на сумата по нейната сметка твърди , че правните основания за паричния превод са съществували не между нея и ищеца , а между ищеца и нейния съпруг по облигационни и дружествени отношения между двамата и при положение , че нейните доказателства в тази връзка съдът е приел за излишно да обсъжда , след като касаторът не е провел своето пълно и главно доказване , решаващите съображения на съда са в съответствие с установената по този въпрос съдебна практика . Разликата между доказване на волеизявление (като фридически факт при договорна обвързаност ) и доказване на други елементи от реалния договор за заем , при стойност, относима към забрана за допускане на свидетелски показания , е трайно установена в съдебната практика .Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не се мотивира и не е налице
С оглед гореизложеното Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №1726 от 20.10.2014г по гр.дело № 2086/2014г. на Пловдивски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .