2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 09.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 285/2014 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното .
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на на Г. Н. Г. чрез адв. М. Д. срещу постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК определение №2044 от 26.08.2013г на САС ,с което след постановяване на решение №169 от 06.01.2013г по гр.дело №1434/2012г. на Софийски апелативен съд , и по молба на ищцата Ю. С. , касаторът е осъден да заплати 2000 лева разноски за адвокатска защита във въззивното производство Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №580 от 28.04.2014г по гр.д № 4133/2013 на ВКС ІІІ г.о .
В частната жалба се поддържа, че постановеното определение за присъждане на тези разноски е неправилно ,тъй като заплащането им не е било доказано съгласно приложения договор за правна помощ ,както и поради това ,че съдът неправилно е оставил без уважение възражението за прекомерност.
Ответницата по частната жалба Ю. В. С. е заявил писмен отговор , с който оспорва доводите по частната жалба. Счита ,че разноските са доказани с отбелязване в договора за правна помощ, допълнително прилага платежен документ – приходен касов ордер от 02.11.2013г за сумата 2000 лева . Доводът за прекомерност е неоснователен ,възнаграждението съответства на извършената адвокатска работа – изготвяне възражение по въззивната жалба, ,явяване в съдебно заседание , писмена защита .
Съдът, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество , същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл допустимо по искането допълване на решението си в частта за разноските , тъй като молбата на основание чл. 248 ГПК е постъпила в месечния срок, искането за присъждане на разноските е било направено в хода на въззивното производство и въззивният съд не се произнесъл по него при постановяване на решението . Своемременно , преди провеждането на открито съдебно заседание е бил приложен изискуемия списък по чл. 80 ГПК , приложен е бил и договора за правна помощ , а начинът на плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лева се явява установен ,включително предвид представение с отговора на частната жалба доказателства с характер на разписка ( т.1 от Тълкувателно реш. №6 от 06.11.2013 по Тълкувателно дело № 6/2012г ОСГТК) . Правилно въззивният съд е оставил без уважение и възражението за прекомерност .Преценено при основанията на чл. 78 ал.5 ГПК същото е неоснователно , с оглед определените по законова делегация от Висш адвокатски съвет правила за минималните адвокатски възнаграждения , за защита на една инстанция , по оценяем (съгласно чл. 69 ал.1 т.4 във вр. т.2 ГПК ) иск за нищожност на сделка с предмет недвижим имот , чиято данъчна оценка е 73 878 лева . При този оценяем интерес и съгласно чл. 7, ал. 1 т.4 от Наредба № 1/2004 г.на ВАС,присъденото възнаграждение не е прекомерно , включително предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвокат защита на ответника по въззивната жалба с подаване на писмени възражения, представителство в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита .
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила определение №2044 от 26.08.2013г по гр.дело №1434/2012г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове 1.
2.