7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 08.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1704/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Л. К. чрез адв. С. Б. от Б. срещу решение №2066 от 13.11..2014г. по гр.дело № 2255/2014г. на Софийски апелативен съд ,с което в една част е обезсилено решение от 13.01.2014г по гр.д № 14/2012 на Благоевградски окръжен съд , а в другата част същото е отменено, като е отхвърлен иска на касатора В. Л. К. на основание чл. 26 ал.2 , предл. пето ЗЗД за разкриване на абсолютна симулация на сделка за покупко- продажба на недвижим имот, като сключена по нот.акт №108/12.11.2007гмежду ответниците П. Т. Т. – продавач и [фирма] – купувач с цел да бъдат осуетени правата на ищеца по предварителен договор от10.10.2007г, сключен с първия ответник П. Т. Т. . Ответниците са признали иска и са заявили че сделката е симулативна ,но по делото е встъпила и конституирана като трето лице помагач Н. Г. С. , бивш управител на ответното дружество и понастоящем приобретател на имота – след прехвърлянето му от дружеството, което е представлявала, осъществило се преди вписване на настоящата искова молба. Последната е оспорила иска,както и представеният предварителен договор като антидатиран и съставен за нуждите на процеса .
За да постанови обжалваното решение при така очертан спор, въззивният съд е обезсилил диспозитива на първоинстанционния съд за отхвърляне на възражение относно предварителният договор , като антидатиран документ. По същество е приел , че като частен документ предварителният договор няма достоверна дата за С. съгласно чл. 181 ГПК , както и че достоверна дата не се доказва по делото ,а искът е неоснователен ,тъй като не се установява сделката да е била насочена срещу настоящия ищец и релевираната с иска симулация не е налице .
В приложеното към жалбата изложение се формулира въпрос за определяне кръга „трети лица” по смисъла на чл. 181 ал.1 ГПК , разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в реш. №235 от 04.06.2010г по гр.д № 176/2010г на ВКС ІІ г.о , практика по реда на чл. 290 ГПКСочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Поставя се и въпрос, следва ли при иска по чл. 26 ал.2 , предл. пето ЗЗД за разкриване на абсолютна симулация ,предявен от трето лице , ищецът да доказва пълно и главно освен че страните не са желаели настъпването на правните последици , още и какви са действително желаните от страните правни последици .Според защитата приетото от въззивният съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС , според която достатъчно е доказването ,че страните сключили симулативен договор не желаят да бъдат обвързани от него . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като се сочи противоречие с реш.№1194 от 2005 г по гр.д № 495/2005 ІІ т.о. Защитата се позовава и на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Писмен отговор е заявила Н. Г. С. , трето лице помагач по делото. Доводите за допускане до касационно обжалване се оспорват по съображения , изложени от пълномощника адв. В Д. Няма противоречие по въпроса за интерпретацията на чл. 181 ал.1 ГПК ,като даденото в реш. №235 от 04.06.2010г по гр.д № 176/2010г на ВКС ІІ г.о разрешение на въпроса се интерпретира неправилно от касатора ,на фактически въпроси се придава значение на правни , или такива не се формулират , при явно неразбиране на изводите във въззивното решение .
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси .
Като обосновка на правен въпрос защитата формулира тезата , че предварителен договор, съставен между ищеца и първият от ответниците по този иск , като прехвърлител и по атакуваната като симулативна сделка за покупко-продажба на същия имот , трябва да обвързва по отношение достоверността на датата лице , който черпи права от другата страна – приобретател по атакуваната като симулирана сделка и същият не е „трето лице” по смисъла на чл. 181 ал.1 ГПК според определението , дадено в реш. №235 от 04.06.2010г по гр.д № 176/2010г на ВКС ІІ г.о , практика по реда на чл. 290 ГПК. В това решение ВКС е възприел по-тясно тълкуване на понятието „трети лица”, а именно, че „трето лице” по смисъла на чл. 145, ал.1 ГПК/отм./ и чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Тъй като с предварителния договор не се прехвърлят права , той има организационен характер и поражда само облигационни отношения за страните , няма как приемник на купувача по последващо сключена спрямо предварителния договор сделка , в частност атакуваната с иска , да отговори на горното условие. Неговите права не предшестват възникването на правата на купувача по предварителния договор , следователно той не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК .
Изложената теза не може да бъде споделена , нито възприета като обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК , или чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, изтъквани от защитата . Разрешението на правния въпрос, дадено в реш.№235 от 04.06.2010г по гр.д № 176/2010г на ВКС ІІ г.о е да се държи сметка за целта на закона : да не се осуетява спрямо всеки неучаствал в съставянето на частния писмен документ доказването на факти поради липсата на достоверна дата, а да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ. Изтъкнатият в решението пример за това е прехвърляне на едно право чрез антидатиране , така че да може да бъде противопоставен на лице , придобило по-рано същото право, който пример е противопоставен на обстоятелствата по конкретното дело и е обусловил съображенията за по-тясно тълкуване на понятието като отговор на правен въпрос Частният документ е бил договор за наем , с който се доказва размерът на едно обезщетение , което трето лице дължи. Настоящият състав на ВКС, а видно и въззивният съд по обжалваното решение възприема съображенията за по-тясно тълкуване на понятието „трето лице”,но не като условени единствено в рамките на дадения с решение №235 от 04.06.2010г на ВКС ІІ г.о пример, свързан с формално-правна преценка към кой момент за възникнали конкуриращи права .
В настоящия случай както целта , така и значението на частния писмен документ -предварителен договор е друга Съдът по делото ги преценява за всеки отделен случай .Частният документ е използван, за да се постигне преодоляване на ограничението в доказателствените средства , при домогване да се докаже симулация с правно основание чл. 26 ал.2 предл. пето ЗЗД в интерес на една от страните по сделката , като искът се предяви от неучаствало в тази прехвърлителна сделка лице, а документът да докаже нейната насоченост срещу кредитор по предварителен договор и така последният да се легитимира като ищец без ограничението по чл.165 ал.2 ГПК да се отнася за него. Същевременно се цели твърденията на заинтересования от установяване на спорното основание за недействителност да произведат последиците на признание на иска , или на признание по смисъла на чл. 165 ал.2 ЗЗД ,предвид положението му на ответник. Този , срещу когото частният документ без достоверна дата трябва да произведе горният комбиниран доказателствен ефект в процеса , е частен правоприемник ,формално приобретател на имота , прехвърлен след оспорваната сделка , сключена между ответниците по иска . При това положение въпросът за достоверността на датата на предварителния договор като частен документ ,повдигнат от заинтересованата страна (конституирала се като трето лице – помагач) с възражение и оспорване , не стои решаващо при конкуренцията на права с оглед момента на придобивното основание ,а с оглед на процесуалните и материални условия, с които законът свързва разкриването на симулацията. Като е обсъдил решаващо въпросът за достоверността на датата в тази именно връзка , въззивният съд не е допуснал противоречие с решение №235 от 04.06.2010г на ВКС ІІ г.о и правилно е възприел смисъла на даденото в него тълкуване . Третото лице помагач по делото С., не е участвала в съставянето на документа , представляващ договор ,а би могла да бъде увредена от неговото антидатиране , тъй като понастоящем е собственик на имота и за нея има интерес от позоваване на чл. 181 ГПК , относно датата на документа ,която не може да се счете за достоверна и предвид липсата на ангажирани от заинтересованите страни доказателства в тази връзка. Въззивният съд е преценил и последиците за основателността на предявения иск , предвид този свой доказателствен извод ,макар да е следвало той мотивирано да се свърже най- напред с преценка на правния интерес от иска. По същество въззивният съд не е дал разрешение ,при което наличието на привидност е нещо повече от това, че страните не са желаели да бъдат обвързани по манифестирания начин.Съдът е обсъдил индиции, че договорът за продажба е бил сключен за да се създаде привидност пред банкова институция,че имотът е собственост на фирма, за да може управителката да изтегли ипотечен кредит, но е изтъкнал липсата на доказателства по делото , въз основа на които може да се направи този извод като условно е подчертал ,че по иска на третото лице – ищец се релевира симулация насочена срещу него и следва да се докаже тази насоченост. Не липсата на провеждано пълно и главно доказване какви действително са били желанитеот страните правни последици е обусловило решаващите изводи на Софийски апелативен съд ,а условието на закона сделката да е насочена срещу третото лице ,предявило иска за разкриване на симулация на сделка, в която не участва. Поради това формулираният в тази връзка въпрос не кореспондира с решаващите съображения на съда ,в решаваща за изхода на делото насока. Изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по същия въпрос не е подкрепено с обосновка и не е посочена практика на ВКС , противна на оспорваните съображения на въззивния съд .
Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод за противоречие между въззивното решение и реш.№1194 от 2005 г по гр.д № 495/2005 ІІ т.о , но без да се формулира по кой правен въпрос то е налице , или най- малкото да се изтъкне насоката, в която защитата на касатора вижда подобно противоречие. Анотацията по цитираното решение на ВКС е , че неплащането на цената по договора за покупко-продажба не води до нищожност , тя може да е само индиция че страните не са имали воля да възникне задълженние за плащане ; че за да е недопустимо едно решение ,то трябва да е постановени при наличие на процесуални пречки и др.въпроси , които нямат връзка с решаващо произнесените по настоящето дело. Липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Основанието е цитирано по всички въпроси без да изложат съображения в насоката , указана в ТР № 1/19.02.2010 г , ОСГТК на ВКС във връзка с него .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2066 от 13.11..2014г. по гр.дело № 2255/2014г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .