1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
София, 30.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3340/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Н. Г. Ц. срещу решение №528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд.
Прокуратурата обжалва решението в частта , с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 15 000 лева, касаторът Н. Г. Ц. обжалва решението в частта , с която след отмяна на решение от 1.06.2014г по гр.д № 14041/2013г на Софийски градски съд ,въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение и искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лева ,включително с потвърждаване на решението за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 50 000 лева . В частта , с която е присъдено обезщетение за имуществените вреди в размер на 9 963,89лв, първоинстанционното решение е влязло в сила .
Към жалбата на Н. Г. Ц. е приложено изложение Разрешен в противоречие с практиката на ВКС и принципните указания по ППВС № 4/1968г е въпросът за задължителната преценка на всички конкретни , обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на спрадедливостта в чл. 52 ЗЗД.При основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква въпрос , решаван противоречиво – какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди.Защитата има предвид паричния еквивалент. Съпоставката на обжалваното решение с други въззивни решения , приложени към изложението (реш. № 528/2015 по гр.д № 3400/2014 САС ,реш. № 743/2012г по гр.д |№ 121/2012г на САС ) илюстрира ,че в сходни случаи ,отнасящи се до публични личности ,за наказателни производства дори с по- малка продължителност , са присъждани двойно по- високи обезщетения.
Към жалбата на Прокуратурата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по същия процесуален въпрос , изтъкват и от защитата на касатора Н. Г. Ц. на първо място Сочи се противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Като материално правен въпрос се изтъква прилагането на обществения критерии за справедливост , като довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се цитират реш. №302/2011г, по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о , както и решения за въззивни съдилища с довод за различно разрешаване на еднородни случаи .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос, поставен от двете страни в изложенията им . Не е налице основанието на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК по материалноправните въпроси, формулирани в двете изложения , свързани с прилагането на чл. 52 ЗЗД, тъй като индивидуалният характер на вредата, която ищецът е заявил като подлежаща на обезщетяване , изключва търсеното сходство с други случаи, при които някои морални вреди са приемани за установени „по човешка презумпция” и формални доказателства не е необходимо да се ангажират ,при идентични обстоятелства.При решаващо определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ , следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в процесуалния аспект на въпроса, свързан с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че въпреки споделения от въззивния съд извод за безусловно изпитван от ищеца като обвиняем стрес и тревога във връзка с ”показно” водения наказателен процес срещу него , нямало доказване на проявленията върху личната ценностна и нервна система, по делото са били събирани екзактни доказателства за потенциални вреди от неимуществено естество ,но недостатъчно такива за реално претърпени морални вреди и в тази връзка е посочено ,че при разпита на свидетелката има повече изводи и предположения, отколкото показания за първични възприятия. Изтъкнато е решаващо ,че на преценка подлежи не правилността на пеналната политика на ответника, а субективното отражение на воденото разследване върху обвиненото лице,които съображения изчерпват обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението , намален от въззивния съд наполовина спрямо присъдения на първа инстанция .
Справедливостта не е абстрактно понятие , тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. При решаващи съображения,формирани без тези обективни характеристики са бъдат конкретно преценени, е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, цитирана от двете страни,по решаващ за изхода на делото процесуален въпрос.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .