3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 21.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4064/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. П. С. срещу решение №137 от 22.03.2013г по гр.дело № 210/2013г. на Пазарджишки окръжен съд , с което след отмяна на първоинстанционното решение №1083 от 19.12.2012г на РС [населено място] е отхвърлена молбата на касаторката за издаване на разрешение за неограничено пътуване до навършване на пълнолетие на детето Е. И. М.,без съгласие на другия родител . В приложеното към жалбата изложение се посочват всички основания за допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал.1 ГПК. Поставя се процесуалният въпрос следва ли въззивният съд да изслуша детето и да изиска нов социален доклад, въпросът е обоснован с твърдение за нововъзникнали обстоятелства и нови доказателства пред въззивния съд , а последният не е изискал нов социален доклад .Поставени са и въпросите , при дадено разрешение за неограничено пътуване на детето, достатъчно защитен ли е неговия интерес предвид факта ,че поискалият разрешение родител упражнява родителските права и сам преценява възможността за пътуване ,в който смисъл е и уредбата в чл.76 т.9 ЗБДС -право на самостоятелна преценка.Изтъква се,че посочване на дестинация и време за всяко пътуване на детето зад граница е житейски затруднително , административно трудно осъществимо , а преценката на единия родител е достатъчна гаранция .Поставя се и въпрос при какви предпоставки се дава исканото разрешение , при положение че съпругът на родителя , комуто са предоставени родителски права , пребивава в чужбина, както и при положение ,че упражняващият родителските права молител (касаторката , майка на детето )също се установи трайно в чужбина , не налага ли това нов режим на лични отношения с другия родител.Поддържа се ,че като принципно е отрекъл допускането на неограничено пътуване в чужбина без съгласие на другия родител да е в интерес на детето , като е оставил открита само възможността при нужда и разногласие съдът да разрешава конкретни пътувания ,в определен период , въззивният съд е постановил решение в противоречие с други влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища , които са цитирани и приложени , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
От отговор ответникът И. Е. М. оспорва довода за противоречиво решен въпрос, решението е постановено съгласно вече уеднаквената практика на ВКС и независимо че има влезли в сила решения в обратния смисъл , те не дават основание за допускане до касационно обжалване . Претендира разноски
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението на касаторката се поставя като процесуалноправен въпрос, които не е стоял за разрешаване в проведеното въззивно производство , предвид служебните задължения на този съд. При въззивното обжалване не са изтъквани нови обстоятелства , по отношение на фактите поначало не е имало спор между страните и спорни факти, относими към иска , не са обсъждани в решението .Процесуален въпрос за неизпълнение на служебно задължение ,повдиган при неосносими към конкретното дело фактически твърдения, не представлява произнесен с решението правен въпрос , той няма връзка с решаващите съображения на съда, ако игнорира процесуалните условия за формирането им. Свързано поставените материално правни въпроси на производството по чл. 127а СК при заявено и поддържано искане съдът да разреши неограничено пътуване на дете в чужбина , без съгласието на другия родител , също не обосновават допускане до касационно обжалване и по същество изразяват оспорване на правното разрешение , вече изразено в постановената от Върховен касационен съд практика по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК, споделяна и от настоящия съдебен състав . Въззивният съд също е възприел установената практика , част от която е цитирал и в решението си ( р.234-2012 по гр.д№1580/2011г, реш.147-2011г по гр.д № 845/2010 ВКС ) Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по критерите на чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като решаващо произнесеният правен въпрос е изяснен в съдебната практика и въззивното решение е съобразено с тази практика .
Ответникът не е установил разноските , които иска да му се присъждат ,няма приложен и списък .
Воден от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №137 от 22.03.2013г по гр.дело № 210/2013г. на Окръжен съд гр Пазарджик
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .