2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 02.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №7101/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на А. И. Д.,чрез назначения му от съда представител адв.Ст. Й. от САК срещу въззивно определение № 1764 от 11.07.2014г по ч.гр.дело № 2399/2014г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено разпореждане за връщане на искова молба по гр.д № 176”/2014г на СГС, поради неизпълнение на указания за изправяне на нередовностите й. В изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса може да се приеме, че когато са изпълнени част от дадените от съда указания , по отношение на част от няколко обективно съединени иска , исковата молба следва да бъде върната в цялост , или единствено по отношение на исковете ,за които указанията не са изпълнени.Въпросът е обвързан с довод ,че в настоящия случай е могло да бъде приложимо само второто разрешение. При обективно съединени искове за вреди ,ищецът не е изпълнил само указанието да посочи в какво се изразяват пропуснатите ползи .
Ответниците не заявяват отговор
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е поставен правен въпрос , свързан с решаващите съображения на съда , постановил обжалвания акт и обстоятелствата по делото , които са обусловили тези решаващи съдображения . Поставеният правен въпрос по прилагането на чл.129 ал.3 ГПК може ли при няколко обективно съединени иска да се приеме , че когато са изпълнени част от указанията на съда по отстраняване нередовности на исковата молба ,по отношение на част от няколкото обективно съединени иска , исковата молба следва да се върне в цялост , има установен отговор в практиката и той е в зависивост от констатирания недостатък на исковата молба, дали той засяга всички предявени при обективно съединяване искове , или само част от тях. В случая ,при предявени с една искова молба искове срещу четирима ЧСИ ,след разделяне на производството, останало висящо при обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на вреди на основание чл. 441 вр чл. 45 ЗЗД , насочени срещу двама частни съдебни изпълнители , ищецът след указания е формулирал отделен петитум по исковете за обезщетяване на неимуществените вреди , а в една част и по отношение на имуществените , но не е изпълнил указанието да изложи обстоятелства , на които основава исковете си по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК спрямо всеки от ответниците . С оглед естеството на претендираното право ,твърдението че по отделни изпълнителни дела на двамата съдебни изпълнителни – ответници ищецът е претърпял въвод във владение по «скрит и насилствен начин» и е останал на улицата , докато жилището му сега се дължи заключено ,че е бил изненадан от действията им ,че не е получил съдействие,че изпълнителното основание е несъдебно , докато ищецът имал нотариален акт , е налагало даване на указанията да се посочи от кои действия или бездействия на ответниците произтичат претендираните вреди , защо твърди ,че имотът му е отнет по скрит и / или насилствен начин . Недостатъкът е засягал обстоятелствата по всички предявени претенции, останал е неотстранен въпреки мнокократно даваната възможност и ясните указания в тази връзка, поради което и въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба изцяло .
Правна помощ е била поискана от ищеца и осигурена едва след постатновяване на обжалваните определения и във връзка с касационното им обжалване.Поясненията, съдърщащи се в изложението и частната касационна жалба , двете изготвени от назначения по реда на Закона за правната помощ адвокат на ищеца, не дават основание за оспорване на констатацията за неизпълнение на указанията по чл. 127 ал.1 т.4 ГПК , довела до прекратяване на делото. Освен че въпросът не е относим към решаващо преценените факти ,липсва обосновка на конкретно основание за допускане до касационно обжалване. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, тъй като точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата,която го урежда.
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1764 от 11.07.2014г по ч.гр.дело № 2399/2014г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.