О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 01.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3435/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. от [населено място] срещу решение №22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 25 001 лева ,както и в частта , с която след отмяна на решение № 41/05.11.2013 на ОС Търговище присъденото на първа инстанция обезщетение от 4000 лева е намалено ,като искът е отхвърлен за разликата на 1000 лева.
Към жалбата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право , обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешен в противоречие с практиката на ВКС с оглед указанията в ППВС № 4/1968г. , тъй като конкретно не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер ,в случая тежестта на обвинението , продължителността на разследването и наличието на наложена мярка за неотклонение, в която връзка са изложени и съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Изтъкнати (цитирани) са редица решения от практиката на ВКС и Варненски АС по които при обвинение в тежки умишлени престъпления , при искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ същите обстоятелства са отчитани при определяне на обезщетението в справедлив размер .
Отговор от П. не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като поставеният въпрос е намерил разрешения в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС ,част от която цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи в решаващия си мотив ,че при повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр чл. 26 ал.1 НК ,за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация , връчени на ищцата да ги пази и управлява като профсъюзен деятел, както и при обвинение за престъпления по чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 НК пак в нейно длъжностно качество , воденото 10 месеца предварително производство за тези престъпления е кратък период ,при който въпреки негативните последици : състоянието на тревожност , усещане за несправедливост, накърнено лично достойнство и репутация , решаващо следва да се отчете липсата на „трайни увреждания , или влошаване качеството на живот”.
При така изтъкнати от въззивния съд водещи съображения – предвид обстоятелствата които е отчел ,но и тези , които е игнорирал при конкретно определения размер на обезщетението , Върховен касационен съд прима доводите на касаторката за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроса за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД, при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .