2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 17.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6317/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. ,представляваща [фирма] чрез адв. Б. Д. срещу решение № 105 от 18.06.2014г по в.т.дело № 81/2014г. на Добрички окръжен съд , с което е потвърдено решение №13 от 12.02.2014г по гр.д. № 3349/2013г на Добрички районен съд Срещу касатора , по реда на чл. 422 ГПК е уважен иск за установяване на вземане на [община] в размер на 23 954 ,76 лв , произтичащо от неоснователно обогатяване поради изплатена от [община] за сметка на длъжника сума за извършени по реда на Закона за обществените поръчки СМР по укрепване на стени и изкоп при строеж на сграда , които ответникът е бил длъжен да извърши по предписание съгл. чл. 196 ЗУТ
В приложеното съм жалбата изложение ,като основание за допускане на касационно обжалване се сочи „противоречие с практика на съдилищата” Изтъква се недопустимост на решението , тъй като е възприета квалификация по чл. 59 ал.1 ЗЗД при положение ,че Общината има друг ред за защита , изключващ субсидиарния .За основание по чл. 59 ЗЗД е необходимо ищецът да не е бил натоварен и извършване на дейността (реш. № 502/2012г гр.д №69/2011г ВКС ), докато в случая Общината е била натоварена с извършване на дейността от закона . Без да е формулиран изрично въпрос , изтъква се на следващо място „неправилно определяне на кръга заинтересовани лица” Сочи се съдебна практика на административни съдилища. Тезата на защитата е ,че ответникът не е собственик на УПИ , в който са извършени укрепващите дейности .Той е суперфицияр на бъдещата сграда ,което не е идентично със собственик ,сградата не е изградена ,а и не е установено какъв дял от правото на строеж се притежава. Изтъква се оплакване ,че съдът не се е произнесъл инцидентно по заоконосъобразността на административен акт – заповед на кмета ,че изграждането на подпорна стена е строеж и че са били нарушени процедури по възлагането ,проекта за подпорна стена не е одобрен надлежно ,извършената работа по него не е приета с акт обр. 19 ,следователно плащането на общината за извършените СМР е без основание и не следва да се търси от настоящия касатор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Квалификацията по чл. 59 ал.1 ЗЗД , при която искът е приет за основателен , е посочена от съда по отношение на въведени като предмет на делото обстоятелства , обсъдени и установени в процеса .Те са обусловили извод ,че има обогатяване и обедняване на ответника за сметка на ищеца в присъдения размер , което разместване е без правно основание и произтича от един юридически факт – укрепването на стените на изкопа по западната регулационна линия на строежа на ответника , създавал непосредствена опасност за съседните имоти и собствениците им ; че обеднялото лице, длъжно да предприеме съответните действия , ако задълженият по чл. 196 ЗУТ не изпълни предписание за обезопасяване , не разполага с друг иск за да се защити .
Въпросът за правната квалификация на иска е такъв по правилността на решението , а не по неговата допустимост и не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане ,за да се провери допустимостта на въззивното решение . За пълнота следва да се добави ,че при конкретните обстоятелства съдът е постановил допустимо решение , като е разгледал иска на предявеното основание . Нито едно заявено и установено по делото обстоятелство не подкрепя тезата на ответника за друго основание на иска извън рамките на института неоснователно обогатяване , доколкото законът съдържа само посочване , че разноските по процесната дейност са за сметка на задължения (чл. 196 ал.3 ЗУТ), но не и специално основание за реституирането им , включително ако по силата на публичното си задължение (чл. 196 ал.5 ЗУТ) общината ги е поела за сметка на последния. Съображенията за привързване на иска към фигурата водене на чужда работа без пълномощие , са израз на тезата на защитата за евентуалното му отхвърляне , тъй като ще липсва отрицателното условие работата да е поета без мандат . Мандатът общината да поеме работата , т.е да извърши , или възложи извършването на необходимите дейности по укрепване ако задълженият бездейства по изпълнение на предписанието, тук произтича от закона (чл. 196 ал.5 ЗУТ).
Правен въпрос в изложението не е формулиран поради което и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане съгласно поясненията , дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК. За пълнота следва да се изтъкне неотносимото позоваване на решение № 502/2012г гр.д №69/2011г ВКС. В него е обсъден случай на възмездно основание за имуществено разместване при полагането на грижи за издръжка и гледане. Аналогията на защитата между това разрешение и обстоятелствата по настоящето дело е произволна и не държи сметка за изричната норма на чл. 196 ал.3 ЗУТ , за чия сметка за разходите по безспорно осъществената в случая укрепителна дейност. Лишено от правна логика е тълкуването ,че нормите на ЗУТ не се отнасят до ответника по иска ,тъй като имат предвид само собственика на поземления имот , а не на сградата . Тези доводи,както и останалите доводи на жалбоподателя в оспорване правилността на решението не са довели до формулирането на правен въпрос , при обосновка на основание за допускане до касационно обжалване поради „противоречива практика” ,в случая заявен чрез приложени решения на административни съдилища по въпроси , които не са предмет на настоящето дело .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 105 от 18.06.2014г по в.т.дело № 81/2014г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .