2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 28.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №1119/2015 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Г. К. П. срещу въззивно определение№21919 от 27.10. 2014г по гр.д №16559 на Софийски градски съд в частта , с което е потвърдено разпореждане от 08.09.2014г по гр.д ч. гр.дело № 41510/2014г на Софийски районен съд за връщане на искова молба, предявена от жалбоподателката.След като дадените от съда указания за изправяне нередовности на исковата молба по чл. 129 вр чл. 127 ГПК , не са били съобщени и връчени на ищцата поради това , че посоченият от нея в исковата молба адрес „гр. София , [улица]” е несъществуващ. Приложен е бил реда на чл. 129 ал.2 ГПК,като е поставено обявление. Жалбоподателката не е формулирала правен въпрос и не е изтъкнала доводи по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК . Изтъква ,че посочването на несъществуващ адрес в исковата молба се дължи на техническа грешка( в действителност адресът е „ [улица]”) и счита ,че съдът е следвало да приложи чл. 47 ал.4 ГПК , което ще допринесе за срочното решаване на делата при допуснати неточности в адресите
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК , съображенията за това са следните :
Не са изпълнени изискванията към изложението от съдържателна страна . Не е формулиран правен въпрос. Доколкото в изложението се изтъкват съображения ,че при посочен от ищеца несъществуващ адрес в исковата молба съдът прилага чл.47 ал.4 ГПК, подобна теза не кореспондира с ясното съдържание на процесуалния закон . Редът по чл. 47 ал.4 ГПК е приложим тогава , когато ответникът не пребивава на посочения адрес , а не когато адресът на ищеца не съществува . Тази хипотеза е уредена в чл. 129 ал.2 ГПК , която норма е съответно приложена. Върховен касационен съд не приема довод за необходимо тълкуване на процесуалния закон в частта по цитираните правни норми предвид точното му прилагане , тъй като без да се формулира изрично правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК в изложението коментира противно на ГПК разбиране в какво се изразяват задълженията на ищеца при подаване на исковата молба, съответно тези на съда .По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение определение№21919 от 27.10. 2014г по гр.д №16559 на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.