3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 03.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май , две хиляди и тринадесета год. в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 2817/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №212 от 06.02.2013 по гр.дело № 2807/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.07.23012 г на Пловдивски районен съд ХІ състав , по уважен иск на основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като установен разход за оперативно лечение в резултат на ексцес , при установена трудова злополука .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК , по три въпроса : следва ли при прилагането на чл. 200 ал.1 КТ да се изяснят причините, поради които работникът не се възползвал от здравното осигуряване, следвани ли са стъпките на съответната на заболяването здравна пътека ,така че разходите или поне част от тях да бъдат поети от НЗОК ; следва ли работникът да доказва предписването и употребата на лекарства и спазването на здравен режим ,за установяване на факта ,че не е допринесъл сам за настъпването на ексцеса;може ли само въз основа на влезли в сила решения ,с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди,да се приеме наличие на професионално заболяване .
Ответната страна В. Д. В. , чрез адв Б. С. от АК Х. е заявил в отговор , че основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано и въпросите не са от значение за изхода на делото Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са изведени въпроси , свързани с установяването на причинната връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и разходите по наложилото се във връзка с ексцес оперативно лечение , проведено в чужбина по препоръка за здравното заведение ,в което пострадалият е бил лекуван в страната. Въпросите следва ли при прилагането на чл. 200 ал.1 КТ да се изясняват причините, поради които работникът не се възползвал от здравното осигуряване , следвани ли са стъпките на съответната на заболяването здравна пътека ,така че разходите или поне част от тях да бъдат поети от НЗОК ,следва ли работникът да доказва предписването и употребата на лекарства и спазването на здравен режим ,за установяване на факта ,че не е допринесъл сам за настъпването на ексцеса , не се основават на конкретно ангажираните по настоящето дело доказателства ,от защитата на касатора включително Поради това и нямат връзка с обстоятелствата по делото ,установени от медицинската документация и с помощта на вещо лице включително . Медицинските изводи са изключили възможността ексцесът да се дължи на небрежност от страна на ищеца във връзка с предписаното му поддържащо лечение, след първата проведена в чужбина операция .Изводът на съда за пряка причинна връзка е основан на доказана в случая необходимост от конкретно проведеното оперативно лечение в чужбина , поради това и искът разходите за същото да бъдат заплатени от работодателя е приет за основателен и доказан . Няма отношение към решаващите изводи на съда и въпросът дали въз основа на влезли в сила решения ,с които са били присъдени обезщетения ,съдът следва да приеме наличие на професионално заболяване. В случая не се касае за професионално заболяване , а за трудова злополука и съдилищата са съобразили установителното действие на влезлите в сила решения между страните , но не по отношение размера на претендираните имуществени вреди и характера им ,както счита защитата. Соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е подкрепено с никакви доводи , съображения не са изложени извън цитирането на нормата, че отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона , ще допринесе за развитие на правото.
Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е предвидено ,за да бъдат поставяни чрез въпроси неотносими към спора доказателствени тези и виждания, при това без да са подкрепени с никакви съображения от правна страна .
Следват се разноски в размер на 1700 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №212 от 06.02.2013 по гр.дело № 2807/2012г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда [фирма] да заплати на В. Д. В. от [населено място] сумата 1700 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .