1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 03.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5047/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Д. , чрез адв. Б. Б. , срещу решение №70 от 13.05.2015г по гр.дело № 290/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №423 от 19.03.2014г по гр.д 969/1913г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС ,потвърдено е и решение № 1459/24.10.2014г на Варненски окръжен съд , с което са отхвърлени искове по чл. 26 ал.2, предл. второ ЗЗД и по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на прикрит договор за дарение на недвижим имот по нот. акт №90 т.І от 21.03.2003г , обявен след разкрита симулация , с влязло в сила решение №607/11.06.2008 по гр.д №720/2007г на ВОС. Прикритият договор понастоящем е оспорван от ищеца Й. Е. Д. поради липса на съгласие ,респ. като сключен в противоречие с добрите нрави .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуални въпроси , за съобразяване с принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства : за начина ,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетели , при наличие на противоречие в показанията да се посочи защо се дава вяра на едни,а не на други. Според защитата, изисквания и указания от задължителен характер в практиката на ВКС за начина , по който следва да бъдат коментирани и кредитирани показания на свидетели ,са нарушени от въззивния съд поради изложените в телеграфен вид и необосновани мотиви за „липса на непосредственост и недостоверност” на една група показания , противно на указаното в реш. № 176/2011г по грд № 759/2010 ІІ г.о . Не са били коментирани чрез конкретни съображения показанията на всички свидетели .
На следващо място основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се изтъква поради противоречие с ТР № 1 / 2013 ОСГТК по въпроса за служебното задължение на въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия ,при опорочен доклад по чл. 146 ГПК, респ. да допусне доказателства . В случая е искано събиране на доказателства пред въззивния съд , то е оставено без уважение .
Поставя се въпрос за задължението на съда да се произнесе с мотиви по всички въведени твърдения и възражения . Според защитата , правилото е нарушено при извода ,че решението на прехвърлителя за даряването на имота е взето разумно, самостоятелно ,отговаря на действително намерение да облагодетелства имуществено жената , с която е живеел щастливо. За това обаче няма доказателства по делото , никое доказателство не засвидетелства вътрешните мотиви . Не са обсъдени и възраженията на ищеца срещу горната теза .Съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните обстоятелства , нарушава се диспозитивното начало .Сочат се множество решения на ВКС по този въпрос ( реш. № 19/2011г гр.д №262/2010 ІІ г.о , реш. 43/2014г по гр.д.№213/2012 ТК, реш. № 94 /2014г ІV г.о , ГК ,реш. № 46/2011г ІІ г.о и др) за задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните , да изложи мотиви .
Отговор е постъпил от ответницата Д. Й. П.. Изтъква се неоснователността на ищцовите оплаквания и искането за допускане до касационно обжалване въз основа на същите , като въпросите са формулирани са по общ начин ,който не показва ,който не показва същият да е решен неправилно.Излагат се тези по съществото на спора Мотивираността е ирелевантна на настоящия етап. За да признае прикритата сделка, съдът вече е проверил валидността на дарение.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос , включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора В изложението са посочени общи въпроси , установената съдебна практика по тях е в поддържания от защитата смисъл , но Върховен касационен съд ІІІ г.о не намира връзката им с решаващите съображения на съда , намерили израз в съдържанието на обжалваното въззивно решение. Разпитани са били две групи свидетели , като на първо място е посочено по отношение на кое обстоятелство те не са противоречиви : ответницата е живяла с наследодателя на ищеца на съпружески начала от 1987г , до смъртта му през 2003г и през тези години между тях са съществували добри отношения , като между съпруг и съпруга. Безспорно е било и онкологичното заболяване на последния в последните години от живота му , както и че ответницата се полагала грижи за него, като синът му (ищеца ) го е посещавал. В тази връзка показанията на доведените от ищеца свидетели З. и Н. са обсъждани конкретно . Отделено е засвидетелстваното в тях по лични възприятия и това , което свидетелите са чули от ищеца . Конкретно е обсъдено засвидетелстваното от Н. , че бащата е споделял раздвоението си на кого да остави жилището, конкретно е обсъдено посоченото от св. Х. , че последният е споделял разочарованието си от това че , синът му рядко го посещава. Обсъдени са показания за случай на датата 19.03.2003г и личните възприятия на тази свидетелка. Обобщено е ,че никой от свидетелите не е заявил пред съда лични впечатления за упражнено насилие върху наследодателя за сключване на оспорената сделка.
При обстоятелствата, на които искът за нищожност се е основавал , обсъждането на конкретно ангажираните гласни доказателства е съответно на установените в практиката на ВКС изисквания . Въззивният съд не е дал основание на защитата да твърди противоречие с практиката на ВКС , дадена като отговор на поставените въпроси. Изтъкваното от касатора противоречие на свидетелски показания не е привързано към конкретен факт в тях. Засвидетелствани са различни ситуации и доказателствени факти , от които свидетелите са си правели изводи. При част от свидетелите има противоположни изводи и впечатления , но без те да са основани на една и съща фактическа ситуация .
Своите изводи въззивният съд е изградил по доказателствените правила. Искът за нищожност поради липса на воля /съгласие е свързан с ищцовите твърдения за упражнено насилие и принуда , затова и успешното му провеждане е необходимо положително доказване на факти ,каквито няма установени по делото.Това е различно от случая , когато противоречиви показания на свидетели са формирани относно съществуването на определен факт по основанието на иска. Решаващият мотив на въззивния съд в случая е този , че никой от разпитаните свидетели не е имал лични впечатления за упражнено насилие. Индиции е имало преобладаващо за обратното, в показанията на другата група свидетели и те са преценени от съда в мотивите , без тази преценка да е с решаващо значение за изхода на делото. Ето защо изтъкваното противоречие със задължителна практика при обсъждане на противоречиви свидетелски показания не е налице.Освен това, от съда е посочено и защо не се кредитират в една част показанията на свидетелите,доведени от ответника ,като изтъкнатата причина е измежду указваните в трайно установената практика на ВКС
Противоречие с ТР № 1 / 2013 ОСГТК по въпроса за служебното задължение на въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия при опорочен доклад по чл. 146 ГПК или нарушени процесуални правила , респ. да допусне поискани доказателства, също не е налице. Искането въззивният съд да допусне още свидетели , жалбоподателят не е привързал към предпоставките на чл. 266 ал.3 ГПК и е мотивирал единствено с довод за разминаване между събраните гласни доказателства , поради което следва да се съберат допълнителни доказателства „за разкриване на обективната истина”. Жалбоподателят не е посочил и обстоятелствата , които ще доказва с показанията на исканите допълнително свидетели ,за да се преценят положително предпоставките на чл. 266, ал.2 ГПК .От изложението не става ясно как принципните указания в ТР № 1 / 2013 ОСГТК за даване възможност за процесуални действия от въззивния съд могат да намерят проявление в случая по настоящето дело , при който с определение на съда по чл. 140 ГПК искането на ищеца за гласни доказателства е било уважено изцяло на първа инстанция . Съдът е посочил исканите гласни доказателства за „допустими , необходими и съотносими” и страната ги е ангажирала по делото , според съответно указана в доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест.
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №70 от 13.05.2015г по гр.дело № 290/2014г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .