5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5179/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от О. п. [населено място] , срещу решение №313 от 24.06.2014г по гр.дело № 447/2014г. на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №389 от 11.03.2014г на ПРС,в частта по оспорвания от П. размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 , т.2 ЗОДОВ , определен на 7 000лв. , във връзка с повдигнато на 26.02.2006г обвинение спрямо ищеца А. Х. А. , първоначално за престъпление по чл. 209 ал.1 НК , преквалифицирано за престъпление по чл. 212 ал.2,във вр. с ал.1 НК, по което наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление с постановление, влязло в сила на 03.11.2012г .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва , че е произнесен процесуалния въпрос за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото и материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД за прилагане принципа на справедливост , разрешен в противоречие с практиката на ВКС .Изтъква се , че въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г и т.11 от ТР по т.д №3/2004г на ОСГК заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа, при определяне на обезщетението по размер . Според касатора въззивният съд не е посочил кои обстоятелства обосновават уважаването на иска в този размер .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, по второто основание се изтъква и съображението , че при идентични случаи отделните съдилища определят при съществени различия размера на обезщетенията . Доводът е подкрепен с прилагане на три въззивни решения, на Варненски АС и ВтАС , произнесени по искове на същото основание .
В отговор ответникът по жалбата А. Х. А. изтъква липсата на формулиран въпрос Разнообразието на обществените отношения не допуска еднакво решение на различни случаи , затова не може да има решение на ВКС по чл. 291 ГПК , с което изначално и по списък да се определи цената на справедливостта Цитираните решения на апелативни съдилища са по различни случаи Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 или т. 2 от ГПК , по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект. Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен ,т.е свързан със съображенията на съда по делото с оглед установеното в процеса , привързан към съдържанието на обжалваното съдебно решение и конкретно приетото от съда ,за да се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г или ТР №3/2005г на ОСГК при определено обезщетение по справедливост. Въззивният съд е възприел съображенията на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК , а предвид оплакванията на жалбоподателя е добавил и свои. Както е изтъкнато в решаващите мотиви на съда , наказателното преследване е продължило пет години , касае се за човек на средна възраст , който до този момент не е имал никакви отрицателни противообществени прояви и се е ползвал с авторитета на човек , който не нарушава закона . Преценен е злепоставящият характер на конкретното обвинение и на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия , също така обстойно съдилищата са изследвали отражението на незаконните действия не само върху психиката , но и върху здравословното състояние на ищеца , обсъждайки в тази връзка гласни доказателства и прието заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза. Така по кръга въпроси ,свързани с прилагане критирия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) , на които обжалваното решение не противоречи . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер , съгласно практиката на ВКС . Преценяван е злепоставящият характер на обвинението , срокът и интензитета на процесуалната принуда , личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка – както са били доказани .Тази преценка е намерила място в мотивите на обжалваното решение , обективирана е по изискуемия начин . Изложението по допускане до касационно обжалване , което при общо поставен въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД , се услови на нейната липса , е без връзка с решаващите съображения на съда.
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението за нея по други съдебни актове , в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения , но без да се аргументира противоречие по правен въпрос. И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос в изложението следва да се формулира като изрично и конкретно привързан към всички обосновано и цялостно отчетени предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение . Различните по размер обезщетения за различните случаи , когато те не са напълно сходни , не е приемлив довод за основание по 280 ал.1 т.2 от ГПК , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и тези , изтъкнати в приложените три решения на апелативни съдилища , а в настоящето изложение напълно липсва и обосновка – за сходство , или значителна разлика .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата ,те са в размер на 600 лева
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №313 от 24.06.2014г по гр.дело № 447/2014г. на Плевенски окръжен съд
Осъжда П. на Р. Б. да заплати на жалбата А. Х. А. от [населено място] сумата 600 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .