4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
София, 27.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3951/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , както и по касационна жалба на [община] , срещу решение №133 от 12.03.2013 г. по гр.дело № 684/2013г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение №423 от 10.03.2010г Плевенски районен съд е отхвърлен иска на първия касатор за прогласяване нищожност на договор от 29.08.1992г за покупко- продажба на държавен имот от [община] въз основа на проведен публичен търг имоти, на основание чл. 26 ал.1 предл .първо ЗЗД ,както и на евентуално посоченото основание невъзможен предмет ,чл. 26 ал.2 ЗЗД .
В приложеното към жалбата на [фирма] изложение се поставят материалноправни въпроси , съставлява ли административния елемент от сложния фактически състав на сделка за разпореждане с общински имот решението на общинския съвет, предпоставка и условие за сключване на гражданско-правната сделка от кмета и в каква последователност се извършват . В случая решението на общинския съвет не е предхождало , а е последващо спрямо сключването на договора , което е обусловило въпрос нищожен или висящо недействителен е договора при това положение, може ли последващото решение да замести липсващото решение за разпореждане , да санира . Поставен е и въпрос на какви изисквания следва да отговаря решение във вр. с чл.21 т.3 в редакцията от 1991г , респ. чл. 21 т.8 ЗМСМА , когато е последващо спрямо гражданскоправния елемент от сложния фактически състав на продажбата.Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,поради противоречие на приетото от въззивния съд по предпоставките за нищожност и вида недействителност с реш. № 818 от 1997г д.№159/1997г ІV г.о на ВКС – според практиката на ВКС ,а в този смисъл се цитира и влязло в сила решение на РС Момчилград , неосъществяването на административния елемент от смесения фактически състав на сделката означава , че същата изобщо не е сключена , за разлика от висящата недействителност, когато административния елемент е извън този фактически състав и са прибавя към него, т.е има подчинено значение и за да произведе действие сделката. Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона
В изложението на [община] се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по същите въпроси – нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот ,частна общинска собственост , сключен от кмета при условие , че към датата на продажбата липсва решение на общинския съвет , санира ли се договора ако в последствие се приеме решение , налице ли е висяща недействителност . Като разрешение по сходни случаи ,в които се приема нищожност, се изтъква посочената от другия касатор практика , както и реш.№1508 от 1971г І г.а на ВС и реш.№353 от 2009г по гр.д №477/2008 ІІ г.о ВКС
В отговор на двете касационни жалби процесуалният представител на ответника И. Д. И. изтъква, че изложените обосновки на основание по чл. 280 ал.1 ГПК са несъстоятелни. Въззивното решение е в съответствие с установената практика на ВКС, в приложените съдебни решения е коментирана друга нормативна уредба , а не приложимата за случая. Въпросите нямат отношение към точния смисъл на закона Претендират се разноски по договор за правна защита .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
По изведените материално-правни въпроси , по- общо или в конкретност формулирани от двамата жалбоподатели като засягащи материалните предпоставки за нищожност на сделка с общински имот поради това ,че административен елемент от смесения фактически състав не е предхождал гражданско-правния , а се е осъществил по-късно , респ. кога е налице нищожност , висяща недействителност и какво е значението на незавършен фактически състав , е даден недвусмислен отговор в практиката , който е различен в зависимост от това дали фактическият състав в своите административни елементи се е осъществил към момента , в който се преценява основанието по чл. 26 ал.1 ЗЗД . Ако той не се е осъществил в една част изобщо и не може да се осъществи , следва разрешението , което защитата претендира и в полза на което ангажира съдебна практика, но случаят по настоящето дело е друг и е наложил различно разрешение. Изискваното в този случай от закона (чл.21 т.3 ЗМСМА, ред. ДВ бр.77/91г) решение на общинския съвет е елемент от фактическия състав на атакауваната сделка , въззивният съд не е приел обратното , за да е относима сочената съдебна практика. Не е игнорирана и преценката относно съдържанието му .Решението е взето и е налице към момента на предявяване на иска , то е било обективирано след като търгът е бил вече проведен и договора с купувача вече сключен ,но е позволило сделката да прояви желаното при скючването й правно действие . Въззивният съд не е приел решаващо ,че не се касае за елемент от фактическия състав, съобразен е факт от този състав . Нито едно от приложените съдебни решения не подкрепа тезата на защитата ,че съдът следва да игнорира правно факта на взето впоследствие решение. Юридическото дефиниране на сделката до момента на вземането на решението от ОС като висящо недействителна не е от значение за изхода на спора От значение за изхода на делото е преценката на сделката при относимите към основанието на иска факти понастоящем , а не към един минал момент , преди решението на ОС да е било още взето. Ето защо Върховен касационен съд не приема довод ,че който и да е от формулираните въпроси е противоречиво решаван в практиката при конкретните обстоятелства, обусловили и решаващите изводи на съда .Въззивното решение е съобразено и в съответствие с установената практика .
Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно както се претендира , установено е в размер на 200 лева .
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №133 от 12.03.2013 г. по гр.дело № 684/2013г. на Плевенски окръжен съд
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на И. Д. И. от [населено място] , [улица] сумата 200 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .