2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 17.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6846/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. П. П. срещу решение №86 от 25.01.2013г по гр.дело № 3599/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №4864 от 28.11.2012г на Варненски районен съд , отхвърлен е иска на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение .
В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Дисциплинарно наказание „уволнение” е било наложено на трима работници , които са били по едно и също време на едно и също място в предприятието и работодателят е приел да са съпричастни в опит за нерегламентирано разпореждане с индикирано гориво. Един и същи фактически състав е бил изложен описателно в трите заповеди, при една и съща квалификация (чл. 190 ал.1 т.7 вр чл. 189 т.9 КТ ) ,като в съдебен спор за законосъобразност на уволнението на друг участник , искът му е бил уважен от състав на ВОС с решение по гр.д № 219/2013г , докато по настоящето дело във връзка с дисциплинарното уволнение на ищеца , искът е отхвърлен с изводи , сочещи на противоречие между двете решения по правни въпроси ,тъй като при идентичност на случаите ,изводите относно фактическия състав на нарушението, неговата доказаност и тежестта му, са противоположни. По приложението на чл. 190 ал.1 т.7 и чл. 189 т.9 КТ се поставят като въпроси ,че въззивният съд не се произнесъл по съпричастността на ищеца към увреждане имуществото на работодателя. Приел е , че ищецът изнасял туби , каквото становище не е застъпвано от фактическа страна в заповедта , нито е установено. Ищецът само е бил там , където тубите са намерени. Разпоредбата на чл. 190 ал.1 т.7 и чл. 189 КТ изискват доказване качеството извършител . Заповедта за уволнение е немотивирана . В тази връзка е поставен въпрос за задължението на работодателя по силата на чл. 195 КТ.Поставени са въпросите допустимо ли е налагане на най-тежкото наказание при позоваване на предположение. Длъжен ли е работодателят да установи безспорно ,че служителят е извършил конкретното деяние и какви са правните последици от неспазване изискването за мотивираност по чл. 195 от КТ , липсата на описание и конкретизация на твърдяното нарушение. Според касатора, въззивният съд е приел заповедта за редовна и най-тежко нарушение за доказано при неустановеност на лицето, което е източило горивото в намерените туби.
Ответникът [фирма] е заявил отговор ,с който оспорва соченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като изхода на спора по цитираното друго дело на Варненски окръжен съд не е основателен довод за противоречие по правен въпрос .Заявил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , подадена е в срок от легитимирано лице .След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея .
При така поддържаното изложение на касатора, основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице по въпросите за спазването на задължителното съдържание на заповедта ,за задълженията вменени на работодателя съгласно чл. 195 ал.1 КТ. Този въпрос е изяснен в установената практика на ВКС и при съдържание на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение с фактическо описание на начина , времето и място на установяване на предварително източено и складирано в пластмасови туби гориво в гараж предприятието ,с посочване на работник ,който бил задържан и уличен в извършването на тези действия , се съдържа изискуемото от чл. 195 ал.1 КТ мотивиране с посочване на нарушител , нарушението и кога то е извършено , според трайно установеното разбиране в практиката . Заповедта е приета за мотивирана, защото в нея са описани фактите по време и място, те безусловно съставляват нарушение, посочен е и наказания като извършител. Това именно е изискването , изведено от константната практика на ВКС ,включително в решение №464 от 2010г по гр.д. № 1310/2009 ІV г.о ,реш.№ 395 от 2010г по д.№1629/2009 ІІІ г.о , реш. № 304 от 2010г по гр.д№ 723/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК. Въззивното решение е в съответствие утвърдената практика по прилагането на чл.195 ал.1 от КТ От приложеното решение на въззивен съд (реш. от 19.02.2013г по гр.д№219/2013 на Варненски ОС ) защитата на касатора не може да извежда доводи за основание съгласно чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, по този правен въпрос .
Не съставлява правен въпрос твърдението ,че съдилищата противоречиво прилагат чл.190 ал. 1 т.7 КТ – други нарушения на трудовата дисциплина ” във връзка с чл.187 т. 9 КТ ”. Изтъква се , че тези разпоредби изискват доказване ,че служителят е „ извършител” на нарушението и кога е извършено то . Изискването е несъмнено при всички нарушения , дали основание за търсене на дисциплинарна отговорност , няма противоречие в съдебната практика по този въпрос. Поддържа се изводът за противоречие по прилагането на цитираните състави на нарушения по КТ да се възприеме като основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради постановено в решение от 19.02.2013г по гр.д№219/2013 на Варненски окръжен съд .Съгласно приложеното решение, влязло в сила понастоящем , наложеното при същите изтъкнати факти и квалификации дисциплинарно уволнение на друг участник в същото нарушение е било отменено с мотив ,че съставът на чл. 187 т. 9 КТ не е бил доказан за този служител, който също не е бил на работното си място,но това не е тежко нарушение. Изтъкваното съображение на защитата не е основание за допускане до касационно обжалване , тъй като за изхода на настоящето дело решаваща е била преценката на съда по фактическите признаци на посоченото в заповедта нарушение от обективна и субективна страна , а не посочената в заповедта негова квалификация и това именно разрешение е съответно на установената практика . В задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж реш. № 464 от 25.05.2010г гр.д. № 1310/2009г ІV г.о, реш.№395 от 01.06.2010г гр.д№ 1629/2009 г ІІІ г.о,реш.№304 от 02.07.2010г по гр. д.№ 723/2009г ІV г.о , реш. № 3 от 02.02.2011г д.№1000 /2010г ІV г.о. и др. )е ясно указано , че не дадената от работодателя квалификация, а фактическите признаци на нарушението , стига те да са посочени в заповедта , са от решаващо значение. Тъкмо фактическите признаци на нарушението са дали основание на съда в настоящия случай да приеме , че нарушението е извършено от ищеца включително. В случая с уволнението на К. П. съдът е отхвърлил иска за неговата отмяна , като е приел извършено конкретно нарушение на трудовата дисциплина при безпротиворечиво установени обстоятелства , спорно е било достатъчни ли са те за извод , че ищецът е съпричастен към нарушението , който извод е фактически. Без значение за изхода на спора е дали дадената от работодателя квалификация на нарушението по чл.190 ал. 1 т.7 КТ – други нарушения на трудовата дисциплина във връзка с чл.187 т. 9 КТ – увреждане имуществото на работодателя , е била най-точната. Решаващо е , че съдът по настоящето дело не е приел нарушението да се изразява в това , че работникът не е бил на работното си място , отдалечено на десет километра , а в гараж на предприятието,където не е имал работа. Обстоятелството къде е работното му място е било изтъквано от работодателя (в заповедта включително)като довод , основание да се сочи ищеца за извършител , наред с другите наказани за същото нарушение участници Решаващо е , че съдът е изследвал конкретните релевантни фактически признаци на нарушението , както е било описано в заповедта , а не единствено от състава по посочената квалификация . В случая има нарушение, за чиито признаци е достатъчно установеното наличие на индикирано гориво в 12 броя пластмасови туби от по 10 литра без разрешение и в нарушение на действаща инструкция при работодателя . Начинът , по който тубите с гориво са били поставени при конкретната им видимост , присъствието на ищеца на мястото ,където се извършва нарушението , механизма на откриването му от охраната на предприятието, липсата на друга обоснована причина за ищеца да бъде там където нарушението явно се извършва в момента , освен неговото съучастие в подготовка за изнасяне на складираното количество гориво , са изводи на съда относно фактите и връзките между тях .
Върховен касационен съд не приема изразеният чрез въпрос довод на защитата , че решението си съдът е основал на предположения, за които не е имало доказателства , като основание за допускане до касационно обжалване. Решаващите съображения на съда са в съответствие с установената практика , що се отнася до правната страна на въпроса за изграждане на решаващи фактически изводи за нарушение и извършено ли е от работника. Преценката по приложеното решение от 19.02.2013г по гр.д№219/2013 на Варненски окръжен съд се е оказала различна , поради различна преценка по фактите какво нарушение е извършил конкретният наказан служител. Тъй като понастоящем обжалваното решение, а не цитираното от защитата е в съответствие с установената практика по поставените правни въпроси , основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не може да бъде прието за обосновано изтъкнато, дори да се посочи противоречиво разрешение на въпрос ,щом този въпрос вече е намерил разрешение в установената практика на ВКС .
Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №86 от 25.01.2013г по гр.дело № 3599/2012г. на Варненски окръжен съд
Осъжда К. П. П. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 150 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .