2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 28.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК ІІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6000/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] , [населено място] срещу решение №349 от 10.07.2014г, по вгр.дело № 394/2014г на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №148 от 03.12.2013г на Районен съд [населено място] ,постановено по трудов спор.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като въпрос защитата изтъква тезата си за противоречие с две съдебни решения на ВКС – реш.№ 838 от 2009г гр.д № 288/2009 ІV г.о и реш.№468 от 2011г по гр.д №124/2011г І. го на ВКС , постановени съгласно чл. 290 ГПК , по приложението на чл. 238 ал.1 т.5 КТ. Докато съдебната практика акцентира на възможността служителят да се защити по повод прекратяване на трудовото правоотношение ,в която връзка се следи за мотивираност на заповедта при изтъкнато основание по чл. чл. 238 ал.1 т.5 КТ ,в обжалваното решение необосновано е възприета немотивираност ,при положение че е имало годишна атестационна оценка и същата ищецът е оспорвал в исковата молба ,тъй като безспорно е знаел за нея . Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос нарушена ли е била закрилата по чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 КТ , както е приел въззивният съд . Формулиран е въпрос ,следва ли работодателят ,когато се касае за един и същ работник или служител ,отговорящ на критериите на чл. чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 КТ , да изисква от ТЕЛК две отделни мнения , съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.2 КТ.
Ответникът по жалбата В. М. И. е заявил в отговор ,че по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се формулира въпрос , а поставеният въпрос по прилагането на чл. 333 ал.1 КТ не държи сметка за решаващите съображения съда , поради които закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ не е преодоляна. Спрямо ищеца е имало две отделни и самостоятелни основания за закрила ,по които мнението на ТЕЛК трябва да предхожда и съпровожда искането до Инспекцията по труда ,за разрешение. Процедурата е разписана в наредба № 5 /1978г .Това именно изискване не е било спазено , както е изтъкнато в решението. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата за противоречие със съдебни решения на ВКС (реш.№ 838 от 2009г гр.д № 288/2009 ІV г.о и реш.№468 от 2011г по гр.д №124/2011г І. го на ВКС , постановени съгласно чл. 290 ГПК ) по приложението на чл. 238 ал.1 т.5 КТ няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд да приеме уволнението за незаконно , а с тези на първоинстанционния съд. Въззивният съд е потвърдил крайния извод за недоказано основание по чл. 238 ал.1 т.5 КТ, но не е препратил ,нито въприел като свои мотивите , които касаторът оспорва като противоречащи на практика, формирана от ВКС по правен въпрос. Въззивният съд не е приемал , че непосочването в самата заповед кои качества са необходими , но обективно липсват , е достатъчно за отмяна на уволнението , тъй като е съобразил , че в случая служителят е получил предизвестие за уволнението си на основание чл. 238 ал.1 т.5 КТ, в което предизвестие е изтъкната получената годишна атестационна оценка ,с която служителят безспорно е бил запознат и е оспорвал същата. Решаващите съображения на въззивния съд са именно по спорните основания за тази оцекна , преценено е ,че същата не е основана на обективно липсващи конкретни качества , свързани с трудовата функция , а на факти , които ако се установят,могат да представляват единствено дисциплинарни нарушения. Изтъкването на противоречие по правен въпрос , който не е залегнал в решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото не са дали основание да бъде решаващо произнасян , не съставлява обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Освен това , доводите в тази връзка не формулират въпрос , определящ изхода на делото ,предвид възприетото от въззивния съд ,че закрилата съгласно чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 КТ при уволнение е била нарушена.
Въпросът следва ли ,когато се касае за един и същ работник или служител , отговорящ на критериите на чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 КТ едновременно , работодателят да изисква от ТЕЛК две отделни мнения , съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.2 КТ, също няма връзка с решаващите съображения на съда . Въззивният съд е приел ,че изискванията за закрила при уволнение са били нарушени , но не поради броя дадени становища от ТЕЛК за един и същ служител , а поради това ,че при искането на разрешение от Инспекцията по труда от страна на работодателя , мнението на ТЕЛК не е било приложено, нито е взето предвид , видно от съдържанието на разрешението . Допълнително е съображението на съда ,че становището на ТЕЛК ,( отрицателно спрямо исканото уволнение) , засяга само едно от основанията за закрила, което не е от решаващо значение за извода ,че има нарушение. Въпрос , който няма връзка с решаващите съображения на съда , нито обуславя изхода на делото , не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване .
Следва да се присъдят разноски , те са в размер на 600 лева , за адвокатска защита .
Предвид гореизложеното ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №349 от 10.07.2014г, по в.гр.дело № 394/2014г на Плевенски окръжен съд
Осъжда [община] , [населено място] да заплати на В. М. И. 600 лева разноски в производството .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .