4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
София, 22.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №462/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. и Д. К. Т. чрез адв. М. К. срещу решение №1837 от 28.12.2011г. по гр.дело № 2736/2011г.на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение от 21.07.2011г на ПРС по гр.д № 12487/2010г . В обжалваната част са отхвърлени обективно съединени осъдителни искове ответникът да изпълни довършителни работи по договор за строителство – газификация на сградата, в която се намира апартаментът на ищците ,както и да отстрани за своя сметка недостатъци на извършени СМР ,водещи до непостоянно налягане на водата и наводняване на избеното им помещение .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане, като процесуален въпрос се сочи приложението на чл. 269 ГПК ,привързан към оплакване ,че първоинстанционният съд не е допуснал искано изменение на иска и при оплакване във въззивната жалба за съществени процесуални нарушения , въззивният съд не е проверил тези процесуални действия .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш.57-2011-ІІІ, реш.717-2009-ІV,реш.246-2010-ІІ),според които решения предметът на въззивното производство се определя от исканията на страната.Следващ процесуален въпрос е какви са последиците от липса на точен доклад .Според защитата, докладът по чл. 146 ГПК е бил неясен по отношение квалификацията на всеки иск и в противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК (реш.128-2011-ІV,реш.700-2010-ІІІ) въззивният съд не е изготвил собствен доклад .Доводът е свързан с произнасянето по иска за отстраняване на недостатъци ,който е следвало да се квалифицира за изпълнение на гаранционно задължение (чл. 160 ал.3 и сл. ЗУТ ,както е пояснено в касационната жалба ) като съдът не е изпълнил служебно задължение по чл. 5 ГПК. Като следващ, засегнат с решението въпрос се сочи неизпълнение на задължението за обсъждане на всички доказателства, въззивният съд бил основал решението си на избрани от него доказателства.Не са констатирани противоречия в приетата на първа инстанция експертиза ,не е следвало съдът да възприема изводите на същата, а служебно да назначи нова . Материалноправен въпрос във връзка с чл. 258 и чл. 260 ЗЗД е несъобраването с всички обстоятелства ,свързани с общата пригодност на възложената работа съставлява ли лошо изпълнение на договора,съответно неизпълнение на гаранционно задължение на строителя . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с реш. №9-2010-ІІ ТК ,реш.№512-2009-І ТК. При наведено основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос, представлява ли възникналата етажна собственост по смисъла на ЗУЕС пълна последваща невъзможност за реално изпълнение на задължението на строителя за газификация на сграда.Според защитата ,правната уредба по ЗУЕС се нуждае от тълкуване , за да не води до неправилна практика по чл. 79 ал.1 ЗЗД , поелият задължение строител да черпи изгодни последици от неправомерно поведение .
Ответникът СД „М. –К. –Й. и С-ИЕ „ оспорва съображенията на касатора по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК .Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението процесуалноправен въпрос няма връзка с решаващите съображения на съда по обжалваното решение.Въззивният съд не обсъжда правилно ли е било оставено без уважение искането да бъде изменен един от обективно съединените искове ,при положение че страната обжалва отхвърлянето на иска , както е първоначално предявен иподдържан ,с доводи за процесуални нарушения при формиране на решаващите изводи (опорочини фактически констатации , неправилни прави изводи и пр.) Въззивната жалба , както е прието и в доклада на ПОС по делото ,е съдържала искане за отмяна на решението и уважаване на иска , по това искане защитата е пледирала и в съдебно заседание .Следващият въпрос в изложението – какви са последиците от липса на точен доклад , е неясен , дори като защитна теза. Не става ясно какво отношение би имало определянето на отговорността на строителя като гаранционна, към основанието на иска , при положение ,че същият е отхвърлен на предявеното основание поради това ,че недостатък на строителните работи при изграждането на водопровода не е установен . Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК негативното твърдение на страната , че е допуснато неизпълнение на задължението за обсъждане на всички доказателства,че въззивният съд е основал решението си на избрани от него доказателства .В случая оплакването е и бланкетно,липсва конкретно посочване на факти и доказателства , които страната е считала за решаващи , а съдът не е обсъдил .
Поставеният материалноправен въпрос във връзка с чл. 258 и чл. 260 ЗЗД ,за несъобразяване с всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на възложената работа , съставлява ли лошо изпълнение на договора,съответно неизпълнение на гаранционно задължение на строителя, ще е относим към обстоятелствата по спора, ако от строителя се претендираше друго , а не реално изпълнение и ако за отхвърлянето на иска за отстраняване на недостатъци по водопроводната система решаващ не се бе оказал извода , че такива недостатъци не са установени. Въпросът представлява ли възникналата етажна собственост по смисъла на ЗУЕС пълна последваща невъзможност за реално изпълнение на задължението на строителя за газификация на сграда касаторите необосновано се свързват с необходимост от тълкуване, което да преодолее неправилна практика по чл. 79 ал.1 ЗЗД. Искът за реално изпълнение не може да бъде успешно проведен , ако има фактическа или правна пречка да бъде уважен петитум за съответното действие , което не изключва възможността изправната страна да реализира други свои права , поради факта на виновно неизпълнение Ето защо по поставения въпрос не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
В настоящето производство касаторите дължат разноски на ответната страна , в размер на 1000 лева
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1837 от 28.12.2011г. по гр.дело № 2736/2011г.на Пловдивски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение от 21.07.2011г на ПРС по гр.д № 12487/2010г
Осъжда Н. В. Т. и Д. К. Т. да заплатят на СД „М –К. –Й. и С-ИЕ „ сумата 1000 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .