4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 08.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
Четвърти юли , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 4110/2013г. и взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 вр. чл. 402 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на М. К. В. и И. И. В. от [населено място] , чрез пълномощник адв.С. С. , срещу определение №1299 от 14.10.2010г по ч гр. дело №1002 /2010г на Пловдивски апелативен съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 2219 от 30.07..2010г по гр.д. № 3086/2010г на Пловдивски окръжен съд ХV състав. По същество е оставена без уважение молба на настоящите касатора за отмяна на допуснати с определение от 30.11.2009г обезпечителни мерки по реда на чл. 22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД),по мотивирано искане на Комисията и обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на жалбоподателите , запори върху движимо имущество, банкови сметки и вземания Даден е бил месечен срок за предявяване на иска, считано от постановяване на присъдата , който факт още не е настъпил
В изложение към частната жалба се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .След като е оспорен решаващия мотив на съда ,че съгласно чл. 402 ал.2 ГПК допуснато обезпечение се отменя при наличие на някоя от двете предвидени в този текст хипотези, които молителите не сочат,а целят ревизиране на определението по допускане на обезпечителните мерки, което е „недопустимо”,е формулиран въпрос допустимо ли е извършване на периодичен съдебен контрол на законността на наложените мерки .Цитира се практика на Европейския съд по правата на човека в подкрепа на защитимо твърдение ,че следва да бъде осигурен ефективен периодичен контрол върху законосъобразността на наложените мерки .Определението по налагане на мерките по ЗОПДИППД не се ползва със сила на пресъдено нещо ,на практика мерките са наложени неогратичено във времето .В тази връзка се поставя вторият въпрос , дали едномесечният срок за предявяване на иска по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД следва да се отчита от влизане в сила на осъдителната присъда .Жалбоподателите са лишени от възможност да ползват собствеността си , с което се нарушават човешки права (чл. 1,Протокол І ЕКПЧ ) и като съдилищата отказват периодичен съдебен контрол на законността , се нарушава и правото на справедлив процес .
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от легитимирани лица. По същество същата не следва да бъде допускана до разглеждане,като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,са следните :
Въпросът,формулиран в изложението, няма отношение към решаващите съображения съда , на които е основан крайният акт в производството по чл. 402 ГПК , а именно че не се изтъква и установява основание за отмяна на обезпечението: причината поради която същото е наложено съществува ( което е пречка за съда да се увери в обратното). Не е налице и обстоятелството, предвидено във втората хипотеза на нормата. По- нататък Пловдивски апелативен съд е изтъкнал една правна , а не процесуалната недопустимост : при положение ,че не се сочат обстоятелства,предвидени в закона като основание за отмяна и молбата се основава на съображения срещу допускането на обезпечението,вече разгледани в предходните производства по съдебно обжалване , тази молба следва да се остави без уважение . В съответствие с горните изводи е и постановеното – молбата е разгледана по същество , но е оставена без уважение. Ето защо въпросът допустимо ли е извършване на „периодичен съдебен контрол” на законността на наложените обезпечителни мерки,няма отношение към изхода на делото. На следващо място ,по този въпрос има непротиворечив положителен отговор в практиката на съдилищата ,изразен в прилагане на законовите реграменти за неговото осъществяване ,от което редът по чл. 402 ГПК е само една от възможностите. Обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд не дава основание за довод ,че е възприето обратно разрешение по същия правен въпрос
Върховен касационен съд не приема тезата на защитата ,че по съображение за развитие на правото следва да се осигури възможност едно и също оплакване , като предмет на съдебно производство , да бъде обсъждано неограничено от съдилищата като съдържание на различни по основание искания и способи за сезиране на съда Привързването на вече разгледани по съдебен ред оплаквания от заинтересованата страна към други материални предпоставки и нормативни хипотези, последните преценявани от съда като решаващи за продължаване на действието ,изменение или отмяната на вече наложени обезпечителни мерки с оглед целта и характера на съответното производство , не обуславя за правоприлагащия орган задължение, различно от това да прилага закона. В последното намира израз и уредбата, чрез която правото гарантира контрола върху ограниченията на субективните права посредством обезпечителни мерки в неговата необходима динамика , а не като постоянно се повдига пред съда за преразглеждане един и същи въпрос – трябвало ли е въобще да се допуска обезпечението. Практиката на ЕСПЧ превратно се разбира в този смисъл .Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и поради това , че съдържанието на чл. 402 ал.2 , предложение първо ГПК е ясно : съдът следва да се увери в съществуването или несъществуването на една причина и фактите , които ще го доведат до тази убеденост , не са ограничени по вид , естество или с оглед момента на настъпването им . Такива факти обаче , в случая не са били изтъквани ,за да бъдат решаващи преценявани.
Вторият повдигнат в изложението въпрос няма връзка с предмета на производството ,по което е постановено обжалваното определение , няма връзка и с решаващите съображения на съда . Освен това въпросът за началния момент на срока е решен в тълкувателната практика на ВКС. Докато не приключи спора с държавата по установяване на имущество , придобито от престъпна дейност , проверяваното лице ще търпи ограничение за разпореждане с посочените имоти и вземания. Гаранция за това са наложените възбрани и запори .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №1299 от 14.10.2010г по ч гр. дело № 1002 /2010г на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.