1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5133/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1430 от 17.07.2015г по гр.дело № 1837/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2015г по гр.д № 10/2015 на В. ,по уважен иск за обезщетение поради оставане без работа и заемане на по- ниско платена работа ,на основание чл. 225 ал.1 и ал.2 КТ
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи липсата на мотиви и възприемане на прието по делото заключение на вещо лице относно констатации , в опровергаване на които на въззивния жалбоподател не са допуснати посочени пред въззивния съд писмени доказателства. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като нарушенията са свързани със служебни задължения на въззивния съд,указани в задължителната тълкувателна практика . С изтъкване на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се формулира въпрос представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер това възнаграждение , което не е в зависимост единствено от отработеното време ,а се изплаща по преценка на работодателя, според качеството на положения труд. Противоречието е с решение №55/2014г по гр.д №4256/2013г ІV г.о на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК по същия въпрос .
Ответникът В. К. И. оспорва допустимостта до касационно обжалване с оглед уважения размер на иска , обжалван от ответника, в писмен отговор .Претендира разноски
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК , с оглед цената на иска при предявяването му,определяща за допустимостта по чл. 280 ал.2 ГПК при парични вземания. След преценка Върховен касационен съд ІІІ отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Липса на формулиран правен въпрос е тезата на касатора в изложението ,че въззивният съд не е изложил мотиви, респ. собствени мотиви , а само е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Твърдението не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение . Не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос.Въззивният съд действиетелно е изтъкнал, че споделя изцяло мотивите на първата инстанция и се е позовал на чл.272 ГПК , но след като подробно е изложил своите мотиви .Обсъдени са писмените доказателства и са направени фактически изводи (стр.2 от решението ), объдено е заключението на вещото лице (стр 3 от решението) , при дадени три варианта за базата , която следва да се вземе предвид при изчисление на обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ, с оглед полученото от ищеца трудово възнаграждение и неговите компоненти. Мотивирано е посочено защо съдът възприема вариант първи , при включен в размера на възнаграждението за последния отработен месец така наречения „ бонус” , а в действителност добавка с постоянен характер , доколкото с колективен и индивидуален трудов договор е било уговорено получаването му от служителите . Въззивният съд е приложил критерия на чл. 15 и чл. 17 от Н. като е приел ,че оспорваната добавка е възнаграждение с постоянен характер , но с променлив размер. Същото е начислявано редовно , предвидено е при сключване на трудовия договор с ищеца включително и променливият му размер отразява начина на формиране на работната заплата в ответното предприятие . Тези съображения, основани за анализ на всички доказателства , а не само основавайки се на констатациите на вещото лице ,са обусловили правните изводи на съда .
Липса на правен въпрос е доводът на касатора , че съдилищата са нарушили принципа на служебното начало, като не са му указали да опровергава констатациите на вещото лице , че спорният компонент на възнаграждението е бил изплащан постоянно , съответно не са обсъдили доказателствата към въззивната жалба на основание чл. 266 ал.1 ГПК.
Тезата на касатора , че при конкретните обстоятелства се касае за бонус с оглед постигнати резултати , който не е с постоянен характер и не се включва в базата съобразно чл. 228 КТ ,във вр с чл. 17 Н. , чрез него се стимулира трудовото участие на служителя и бонусът се е изплащал по преценка на работодателя, е намери израз във въпроса : представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер това възнаграждение , което не е в зависимост единствено от отработеното време , а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд .Въпросът е произнесен решаващо от въззивния съд и е от значение за изхода на делото ,но соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. В решение № 55 /2014г по гр.д №4256/2013г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК на поставения въпрос е даден отговор не само по отрицателен път , но и с оглед положителните признаци , определени в нормата на чл. 15 и чл. 17 ал.1 от Н. , а именно постоянно изплащане в зависимост от отработеното време , за случай на определяне на допълнителното възнаграждение с колективния или индивидуален трудов договор и с оглед системата за заплащане на труда.По тези признаци спорното допълнително възнаграждение при ищеца , включено в базата при обезщетението му по чл. 225 ал.1 КТ е с постоянен характер ,предвид обсъдените по делото факти. Както е посочил и въззивния съд , страните са уговорили дължимостта на въпросните „бонуси” в индивидуалния трудов договор,а те са налични и във вътрешните правила на работодателя,касаещи формирането на работната заплата.Същите са начислявани във фишовете за заплати редовно , както е констатирало вещото лице.
Следва да се присъдят разноски за адвокатска защита на ответника по жалбата
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1430 от 17.07.2015г по гр.дело № 1837/2015г. на Варненски окръжен съд
Осъжда [фирма] със седалище [населено място] да заплати на В. К. И. 720 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .