4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 03.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6377/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на Н. Т. И. срещу решение от №394 от 11.07.2013г по гр.дело № 460/2013г. на Плевенски окръжен съд , произнесено в трудов спор по обективно съединени искове на касатора по чл.128 КТ , чл. 214 ал.1 КТ и чл. 215 във вр. чл. 31 НСКСЧ
В изложение, касаторът на първо място поставя материално правни въпроси, като произнесени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по спора в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 224 ал.1 КТ ,за обезщетение за десет дни неползван платен годишен отпуск с цена на иска 240 ,91 лева . В касационната жалба не е посочено ,че решението се обжалва и в тази част , а и в същата въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Искът е бил обективно съединен с други искове и цената му е определяща за извода, че касационно обжалване на решението в тази част не е допустимо . Недопустимо се обжалва и решението в частта по иска за неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 КТ ,който е бил предявен с цена 1590 лева ,предвид нормата на чл. 280 ал.2 ГПК . В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане .
В останалата част на изложението се поставя процесуално правен въпрос , според касатора обуславящ за изхода на делото в частта по отхвърления иск с правно основание чл. 215 КТ във вр. чл. 31 от НСКСЧ с цена 5976,91 лева . Въпросът е за прилагане на чл. 176 ал.3 ГПК когато съдът ,по искане на ищеца , с определение по реда на чл. 176 ал.1 ГПК ,е постановил ответника да се яви за отговор на въпрос по негови фактически твърдения, да представи доказателства, но последният не се е явил и въпреки това съдът не е приложил доказателственото правило на чл. 176 ал.3 ГПК при решаващата си дейност без да изложи никакви съображения. В изложението липсва посочване и обосновка на конкретните основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросът е конкретизиран единствено в тезата ,че при конкретните обстоятелства по делото съдът е бил длъжен да приложи чл. 176 ал.3 ГПК, или да изложи мотиви в тази връзка Направено е било оплакване във въззивната жалба и пропускът е от значение за правилността на решението .
. В отговор ответникът по жалбата „А. І” Е. изтъква липсата на съдържателно изложение по конкретните основания на чл. 280 ал.1 ГПК, позовава се и на критерия на чл. 280 ал.2 ГПК .
Касационната жалба е процесуално допустима и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК в частта , с която се обжалва въззивното решение по иска за неизплатени командировъчни по чл. 31 от НСКСЧ , но изложението не съдържа обосновка по основанията по допускане на касационно обжалване ,по смисъла на чл. 280п ал.1 т.1-3 ГПК . Наред с това , при поставянето на процесуален въпрос ,обоснован като неприлагане на нормата на чл. 176 ал.3 ГПК , въпреки че в хода на делото е било разпоредено явяване по чл. 176 ал.1 ГПК и страната не се е явила ,съответно не е дала обяснения за обстоятелствата по въпроса,следва да се държи сметка за решаващите съображения на съда в тази връзка. Според ясното съдържание на закона и установената практика по прилагането му , приемането на определени обстоятелства за доказани съгласно чл. 176 ал.3 ГПК е само възможност , а не задължение. В обжалваното решение не липсват съображения по въпроса защо не е приложено правилото на чл. 176 ал.3 ГПК . Двете инстанции са изтъкнали установеното , че задължението на работодателя да преведе претендираните с иска 5976 , 91 лева командировъчни пари на основание чл.215КТ и съгласно приложение №3 към чл. 31 НСКСЧ, за 113 дни командировка в чужбина на ищеца като шофьор при международен превоз , или по 27 евро на ден, е изпълнено, тъй като при въведено с иска отрицателно твърдение за това , че ответникът не е превеждал командировъчни съгласно размера по Наредбата, работодателят е провел обратно доказване по относимите към предмета на спора обстоятелства , вкл.доказал е обстоятелства , свързани реда за поемане и остойностяване на разходите за гориво на транспортното средство , а въпросът , поставен по реда на чл. 176 ал.1 ГПК за отношенията с чуждестранен превозвач , е за неотносимо обстоятелство . Във връзка с преценената от съда неотносимост на обстоятелството, която преценка е обуславяща за прилагането на чл.176 ал.3 ГПК,правен въпрос не е формулиран. Изложението неправилно отъждествява оплакването във връзка с доказателствените изводи на съда с обосновка на правен въпрос, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице , още повече когато съображения по конкретните основания на чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК изобщо липсват .
Ответникът основателно претендира разноски в размир на 200 лева и те следва да му се присъдят .
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на Н. Т. И. срещу решение от №394 от 11.07.2013г по гр.дело № 460/2013г. на Плевенски окръжен съд в частта по иска на основание чл.128 КТ, с която в една част е отменено решение от 12.02.2013г по гр.д №3341/2012гна Плевенски районен съд и искът е отхвърлен,а в останалата част същото решение е обезсилено; по иска на основание чл. 214 ал.1 КТ, в която част е потвърдено решение от 12.02.2013г по гр.д №3341/2012г на Плевенски районен съд .
Определението в тази част подлижи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба , в седемичен срок от съобщението
Не допуска касационно обжалване решение от №394 от 11.07.2013г по гр.дело № 460/2013г. на Плевенски окръжен съд в останалата обжалвана част
Осъжда Н. Т. И. от [населено място], ЕГН[ЕИК] да заплати на „А. І „ Е. [населено място] сумата 200 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .