8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 23.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2247/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. С. М. срещу решение от 19.12.2014г по гр.дело № 8953/2012г. на Софийски градски съд ,образувано след като с решение №286 от 07.06.23012г по гр.д №155/2010г ВКС ІV г.о е обезсилил решение на Софийски градски съд по гр.д.№2823/2008г като постановено срещу ненадлежен ответник в трудовия спор за отмяна на дисциплинарно уволнение и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд за да се дадат указания на ищцата за изправяне недостатък на исковата молба и срок за изпълнението им .Обезсиленото от състав на Върховен касационен съд ІV г.о решение по гр.д.№2823/2008г е било постановено от СГС ,след като с решение №137 от 04.08.2008г състав на Софийски апелативен съд ,по реда на уредения тогава касационен контрол(чл.218а ал.2 б.”а” ГПК (отм) ,е отменил решение от 29.06.2007г по гр.д №228/2007г на СГС и е върнал делото за ново разглеждане . С обжалваното понастоящем решение на въззивния съд е отменено решение от 23.10.2006г по гр.д № 2337/2003г на Софийски районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение ,в трудов спор с конституирания едва в това производство ответник 133 СОУ”А.С П.” [населено място] ,като по отношение на посочения в исковата молба ответник Регионален инспекторат по образованието (Р.) към МОН производството е прекратено .
В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на обжалваното решение, а в приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК . Първият формулиран въпрос е дали въззивният съд е следвало към датата на постановяване на съдебното решение да се съобрази със задължителните указания,вече дадени от ВКС по т.5 от ТР №1/2013г ОСГТК,в тази връзка е формулиран и въпроса с какъв акт следва да се произнесе съдът ако намери , че делото е водено срещу ненадлежен ответник . В ТР№1/2010г ОСГК отговорът на въпроса за случай като настоящия е отклонен, но вече са налице указания , дадени в т.5 от ТР №1/2013г ОСГТК. При положение ,че първоинстанционното решение е било недопустимо , произнесено по отношение на ответника Р. на МОН, а като надлежна страна и работодател ответникът 133 СОУ”А.С П.” [населено място] е конституиран направо във въззивното производство – след указания от по-горната инстанция , въззивният съд не е следвало да се произнася по същество, а да върне делото на първоинстанционния съд.Според защитата това разрешение следва задължително , макар че при връщане на делото за ново разглеждане с реш. № 286 от 07.06.2012г по гр.д №155/2010г Върховен касационен съд ІV г.о е обезсилил решение от 18.09.2009г по гр.д №2823/2008 на СГС с указания ,именно въззивният съд ,при новото разглеждане на делото, да връчи на ищцата указание последната да вземе мерки за конституирането на 133 СОУ „А.С. П.” като работодател, страна в трудовия спор . Според защитата това решение на ВКС не е било съобразено с обстоятелството ,че се е касаело за повторно касационно производство, т.к делото вече е било на касация пред Софийски апелативен съд , дал при отмяната указания по прилагането на закона. Те са били изпълнени от въззивния Софийски градски съд при постановяване на решението му, в последствие обезсилено от състава на ВКС. Това процесуално развитие е обусловило формулираният в изложението въпрос , длъжна ли е въззивната инстанция при ново разглеждане на делото да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона , вече даде от един касационен състав , като защитата има предвид указанията , дадени от Софийски апелативен съд по реш. №137/2008г по гр.д №1267/2007 на САС ,като указания относно постановяване на обжалваното решение .Следващият формулиран въпрос е , длъжен ли е съда са се произнесе по искане за прогласяване нищожността на издадена заповед за уволнение , непроизнасянето му основание за допълване ли е , или за обезсилване на решението ,в случай на констатирана нищожност . Като обосновка се изтъква довод за липсващо произнасяне по това искане. По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са изтъкнати два въпроса: следва ли да е задължително спрямо страните тълкуването в ТР№1/2012 по т.д №1/2010г ОСГК за конституиране на работодателя, при положение че делото е висящо от 2003г ,посочването на ответника е било съобразено с тогава установена практика и е продължило извън границите на „разумния срок” и задължително ли е повторно допускане до касационно обжалване , ако такова е било веднъж допуснато от състав на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ,но (този състав на ВКС )не се е произнесъл по правния въпрос, по процесуални причини .Касае се за въпроса , по който е било допуснато касационно обжалване по гр.д №155/2010г на Върховен касационен съд ІVг.о , а именно за задължението на работодателя да поиска обяснения по чл. 193 ГПК и възможността поканата за това да бъде връчена по време на отпуск по болест ,на който въпрос не е даден отговор в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 286 от 07.06.2012г на ВКС ,тъй като е обезсилено обжалваното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд,според защитата в нарушение на чл.218и ГПК (отм) .
Ответникът 133 СОУ”А.С П.” [населено място] е заявил отговор ,с който счита ,че по въпросите касационно обжалване не следва да се допуска ,но в интерес на законността изтъква ,че решението е недопустимо .Спорад ответника , то е постановено по непредявен иск срещу училището. В исковата молба такъв ответник не е посочен ,указанията до ищцата са останали неизпълнени след оставяне на исковата молба без движение, тъй като на ответника по касация , конституиран във въззивното производство , е била връчена старата искова молба ,без редакционна промяна , поради това конституирането му е невалидно .
Отговор е депозирал и Р. на МОН ,по отношение на който производството е прекратено с обжалваното решение , като ненадлежна страна .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Решение на въззивен съд по същество на спора, постановено в производство по чл. 218з ГПК(отм) , вр. чл. 196-211 ГПК (отм), вр. §2, ал.2 ПЗР на ГПК след конституиране на належния ответник в трудовия спор едва пред тази инстанция при указания , дадени в тази връзка от по-горната инстанция, не е недопустимо. Принципните указания по т. 5 от ТР №1/2013г ОСГТК не могат да обосноват обратното , тъй като на първо място делото не е разглеждано от въззивния съд срещу привлечен ненадлежен ответник, или при неотстранена нередовност на исковата молба , не е разглеждано и при условията на ограничен въззив по реда на ГПК (ДВ бр59 от 2007г). и преклудиране на възможността в първоинстанционното производство след срока за отговор да се твърдят факти и да се сочат доказателства,което именно съображение е обосновало разрешението в т. 5 от ТР №1/2013г ОСГТК. Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з вр. чл. 169 и сл.от ГПК (отм), за който случай указанието по т. 5 от ТР №1/2013г ОСГТК не се отнася .Освен това , евентуално нарушение на съдопроизводствени правила , довело до нарушено право на участие или на правото на защита на конституирания във въззивнвото производство ответник може да изтъкне страната ,чиито права са нарушени поради конституирането й пред този съд , ако има интерес да обжалва постановения резултат . В случая това не е касаторката .
На следващо място ,Върховен касацонен съд в рамките на служебната си компетентност , очертана в ТР №1/2009 по т.д № 1/2009 ОСГТК не счита обжалваното въззивно решение за недопустимо поради това ,че конституираният по указание на по- горната инстанция ответник 133 СОУ не е получил „поправена” искова молба , а копие от първоначалната искова молба , в чиято титулна част не е обозначен като ответник по иска. Поправянето на недостатък на исковата молба в нейната съдържателна част не се изразява задължително в прередактирането й в нова искова молба , както ответникът по касация счита .Не е необходимо първоначално подадената искова молба да бъде пренаписана .Указанията , дадени до ищцата във връзка с означението на надлежния ответник в трудовия спор са били изпълнени , щом същата в срок е депозирала писмена молба , в която го е посочила. Това обуславя и задължението на съда да конституира посочения надлежен ответник по делото , както е процедирано в този случай .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице по формулираните в изложението въпроси .
Въззивният съд не е постановил обжалваното решение по съдопроизводствения ред , във връзка с която е дадено указанието по т. 5 от ТР №1/2013г ОСГТК , а по реда , за който важат задължителните постановки на т. 4 от ТР No 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. No 1/2001г. на ОСГК на ВКС, според което във всички случаи на нередовност на исковата молба /включително свързани с конституирането на страните/,делото се връща на въззивния съд за поправяне на нередовността , в случай че по- горната инстанция я констатира ,или се поправя пред този съд , ако се констатира за първи път във въззивно производство.С установеното по тълкувателен ред разрешение , което държи сметка приложимия процесуален закон, е съобразено и оспорваното от защитата решение № 286 от 07.06.2012г по гр.д №155/2010г на Върховен касационен съд ІV г.о , съгласно което след обезсилване на решение от 18.09.2009г по гр.д №2823/2008 на СГС делото е изпратено на въззивния съд за ново разглеждане с оглед вземане на мерки за конституиране на 133 СОУ „А.С. П.” като ответник. Други указания във връзка надлежната легитимация на ответника, дадени при предходното разглеждане на делото от Софийски апелативен съд ,т.е указания, в резултат на които Софийски градски съд е постановил решението , обезсилено от Върховен касационен съд при последващ касационен контрол , въззивният съд по настоящето дело не само не е имал задължение да съобразява , а е бил длъжен да възприеме разрешенията,указани му от ВКС в съответствие с установената междувременно по тълкувателен ред практика (ТР№1/2012г по т.д№1/2010г ОСГК на ВКС). Това разрешение ясно произтича от закона , представлява изяснен правен въпрос и доводът за противоречие с формирана практика по него не е подкрепен с никакви доводи. Въпросът длъжен ли е съда са се произнесе по „искане” за прогласяване нищожността на издадена заповед за уволнение , непроизнасянето му основание за допълване ли е , или за обезсилване на решението , в случай на констатирана нищожност , се услови на тезата ,че въпреки обсъждането и отхвърлянето на довода след проверка на фактите , на които е основан ,съдът дължи деспозитивно произнасяне. В случая по делото обаче не се касае за предявен иск за нищожност , а за оспорване законността на наложено дисциплинарно уволнение по процесната заповед Съдът е проверил дали същата е действителна и е изложил съображения в мотивите защо това е така. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се подкрепя с доводи за наличие на практика , възприемаща друго правно разрешение във връзка с диспозитивното или служебното начало в процеса по този въпрос .
Въпросите ,по които касаторката изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , не са правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и разясненията , дадени в ТР№1/2009 по т.д № 1/2009 ОСГТК. Забавянето на делото заради упражнявания от инстанциите контрол по правилността и допустимостта на решенията във връзка с въпрос ,решаван противоречиво от съдилищата и намерил решение в по тълкувателен ред в хода на процеса , няма отношение към основанията за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение , нито дори към правилността му по същество , свързана с прилагането на закона .Същото се отнася и до следващия въпрос , задължително ли е повторно допускане до касационно обжалване , ако такова е било веднъж допуснато от състав на ВКС, по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ,но този състав на ВКС не се е произнесъл по въпроса , по процесуални причини .Без защитата да формулира отново този правен въпрос ,който при предходното разглеждане на делото е обусловил по жалба на ответната страна допускане до касационно обжалване на обезсиленото решение, касаторката мотивира изложението си с довод за едно задължение на ВКС, което не намира опора в закона. Касационното обжалване при действащия ГПК е факултативно. То се допуска , за да се даде отговор на правен въпрос , който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд , в решаваща за изхода на спора насока , по обжалваното решение . Но дори да се приеме, че при така дадената формулировка косвено се поставя въпросът за задължението на работодателя да поиска обяснения по чл. 193 ГПК и възможността поканата за това да бъде връчена по време на отпуск по болест, в обжалваното решение този правен въпрос е намерил съответно на вече установената практика на ВКС разрешение , тъй като отговор на него е бил междувременно даден с решения по реда на чл. 290 ГПК, на които въззивният съд се е позовал (реш. № 106 от 2013г по гр.д № 698/2012 ВКС ІV г.о ; реш. №287 от 2013г по гр.д № 1299/2013 ІІІ г.о ).
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.12.2014г по гр.дело № 8953/2012г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .