4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 23.06.2015.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2414/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място] , срещу решение №17 от 07.01.2015г по гр.дело № 1993/2014г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение №3407 от 30.06.2013г на ВРС ,в частта по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 , т.3 ЗОДОВ , определен на 8 000лв. , във връзка с повдигнато на обвинение спрямо ищеца К. Г. Д. за престъпление по чл. 309 ал.1 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК от страна на Прокуратурата се посочва , че е произнесен процесуалния въпрос за задължението на съда да обоснове причинно- следствената връзка с обвинението , за което е постановена оправдателна присъда. Сочи се противоречие с указанията по т. ,т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК. Като материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД се посочва прилагане принципа на справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Изтъква се противоречие с т.ІІ на ППВС №4/ 23.12.1968г и т.11 от ТР по т.д №3/2004г на ОСГК заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа, при определяне на обезщетението по размер .Като основание и по двата свързани въпроса са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по второто основание се изтъква единствено съображението , че чл. 52 ЗЗД и свързания с него принцип на справедливост има съществено значение за точно прилагане на правото .
В отговор ответникът по жалбата К. Г. Д.,чрез адв. Н. Ч. (ВАК) изтъква липсата на разрешен в противоречие с установената практика правен въпрос. Размерът от 8000 лева също не противоречи на практиката , даже е занижен. Съдилищата са обосновали причинната връзка .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1, или т. 3 от ГПК , по правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект. Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен , свързан със съображенията на съда по делото предвид установеното в процеса и конкретно приетото от съда в мотивите, за да намери обосновка доводът за противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г, или ТР№3/2005г на ОСГК при определено обезщетението по справедливост . Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран с установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства. Въззивният съд е изложил мотиви във връзка с обстоятелствата по делото , същите са изчерпателно изследвани в насоките , указани в ППВС №4/23.12.1968г и ТР №3/2005г на ОСГК .Както е изтъкнато в решаващите мотиви на съда , наказателното преследване е продължило година и четири месеца при обвинение в извършване на престъпление по чл. 309 ал.1 НК като се касае се ищец на 27 годишна възраст , началото на кариерното си израстване, завършил военен университет с добри перспективи за развитие , който не е имал никакви отрицателни противообществени прояви и се е ползвал с авторитета на човек , който не нарушава закона . При тези обстоятелства е отчетен в конкретна степен злепоставящият характер на обвинението , на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия , това , че е препятствано кариерно развитие и възможности за професионална реализация. Също така въззивният съд е изследвал отражението на незаконните действия не само върху психиката , самочувствието и здравето ищеца, но и върху възможностите му за работа с оглед образованието и подготовката , която е имал , обсъждайки в тази връзка доказателствата, основавайки се на логиката при възката между фактите. Така по кръга въпроси , свързани с изясняването на фактическия състав на отговорността , включително по отношение на причинно-следствените връзки и прилагане критирия на чл. 52 ЗЗД ,е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 от 2010г., гр.д№ 1650/2009г., ІІІ г.о , реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009, ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр. д.№951/2010, ІІІ г.о и реш.№ 149 от 2011г., гр. д.№574/10г ІІІ г.о ), на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер Преценяван е злепоставящият характер на обвинението , срокът и интензитета на процесуалната принуда , личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка – както са били доказани .Преценката е намерила място в мотивите на обжалваното решение , обективирана по изискуемия начин. Оплакването за липса на изводи , изследване ,или обосновка на причинно-следствените връзки между действията на Прокуратурата и вредите не е довело до формулирането на конкретен правен въпрос в изложението , който да е разрешен в противоречие с указанията по цитираните по т.3,т.11 от ТР №3/22.04.2005г. по т.д №3/2004г ОСГК .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по общо формулирани въпроси , изяснени в установена и задължителна за съдилищата съдебна практика във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №17 от 07.01.2015г по гр.дело № 1993/2014г. на Варненски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .