2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 17.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6674/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. А. К. чрез адв. Г. С. срещу решение от 21.04.2014г по гр.дело № 13936/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.03.2013г по гр.д. д. №38781/2010г на СРС,41 състав.Oтхвърлен като недоказан е иск на касаторката за разкриване на абсолютна симулация при сделка за покупко- продажба на имот , по която сделка ищцата не е страна .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и ГПК по три формулирани въпроса.Възможно ли е въпреки липсата на обратно писмо и въпреки извършено плащане по договор за покупко- продажба ,чрез обяснение на страната и свидетелски показания да се разкрие симулация ,по който въпрос е налице противоречие на въззивното решение с реш. № 55/2010г по гр.д №905/2009г ІІІ г.о ,реш.№534/2009г по гр.д №2877/2008 І. г.о ,реш. 392/2012г по гр.д №1487/2010г ІV г.о ,реш. №172/2010г по гр.д №62/2009 ІV г.о като практика на ВКС по чл. 290 ГПК,в същия смисъл се изтъкват и решения на окръжни съдилища . Длъжен ли е въззивният съд с оглед чл. 266 и чл. 267 ал.1 ГПК да следи за допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд ,довели до непопълване на делото с доказателства и след като е сезиран с искане от страната ,да се произнесе , да събере доказателствата ,които са поискани, но несъбрани от първоинстанционния съд Твърди се противоречие с реш. №341/2010г по гр.д №177/2010г ВКС и реш. №16/2014 по т.д №1187/2013 ВКС. Въззивният съд не е обезпечил явяването на ответник за даване на обяснение по чл. 176 ГПК, с което е възпрепятствал възможността да се съберат доказателства от съществено значение за делото. Третият въпрос е длъжен ли е бил съдът да приложи чл. 161 ГПК и изпълнил ли е задълженията си въззивният съд, като не е указал съдействие на страната ,поискала даването на обяснения ,в нарушение на чл. 7 ал.1 ГПК ,нито е приложил чл. 161 ГПК .Изтъква се противоречие с реш. № 282/2010 по гр.д 281/2009г ВКС ,тъй като в случая въпросите са били формулирани точно и са допуснати ,а след като ответницата не се е явила , съдът на първа инстанция е заличил обясненията на страната с мотива,че въпросите са непрецизни , без да укаже прецизирането им. В този случай процесуалната тежест от неустановяването на факта не може да е върху страната ,направила искането по чл. 176 ГПК и е следвало да се приложи чл. 161 ГПК.Като не е сторил това ,въззивният съд е допуснал противоречие с ТР № 1/2001г по гр.д №1/2000 ОСГК.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният в изложението първи въпрос няма ясно правно съдържание , доколкото общо се поставя за допустимата правна и доказателствена възможност. Въпросът се поставя неотносимо за случая по настоящето дело , при което иск с твърдение за абсолютна симулация на сделка, в която ищецът не е участвал , е приет за допустим , разгледан , доказван е без ограничение по допустимостта на доказателствените средства (а единствено с оглед относимостта им),но е останал недоказан и то не поради преценката на решаващия съд , че липсата на обратно писмо предопределя този краен резултат. Така възможността , за която касаторката отправя общ въпрос , не е била отречена за нея в настотящия процес ,също както и по делата , приключили с постановяване на приложените към изложението съдебни решения. По същество основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице
Въпросът за задълженията на въззивният да се произнесе по искане за допускане на доказателство , което според въззивника не е събрано поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд , настоящият състав на СГС също не е разрешил в противоречие с установената практика ,съгласно т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д№ 1/2013 ОСГТК на ВКС .Въззивникът се е оплаквал от допуснато процесуално нарушение , довело до неизслушване на втората ответница, купувач по сделката по реда на чл. 176 ГПК , като е претендирал изслушването й по формулирани в жалбата девет въпроса(чл. 156 ал.3 ГПК).С определение в закрито заседание искането е оставено без уважение на две основания: като преклудирано по отношение въвеждането на обстоятелствата , касаещи въпросите и поради неотносимостта им към предмета на спора и предмета на доказване по иска за абсолютна симулация, доколкото по другия обективно съединен иск , с правно основание чл. 135 ЗЗД , производството е било прекратено с влязло в сила определение .За този свой извод по относимостта на доказателствата съдът се позовал на обстоятелствените уточнения ,направени от ищцата, съобразявайки имат ли въпросите изискваната от чл. 156 ал.1 ГПК връзка. Съгласно установената практика на ВКС , правилото на чл. 159 ал.1,предл. първо ГПК е приложимо към всички доказателствени искания , включително допустимо заявените по реда на чл. 266 ал.3 ГПК. Съответното им прилагане в доказателствения процес не води до противоречие по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 266 ал.3 ГПК, или по въпрос за дължимо от съда съдействие за изясняване на делото.
Третият формулиран въпрос няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд и доказателствените правила ,по които същите е следвало да бъдат изградени. Въпросите по чл. 156 ГПК, посочени във въззивната жалба , не са били свързани с това дали като страна по възмездна придобивна сделка ответницата е имала, или не е имала желание и воля да бъде обвързана по нея ,има ли като цел и уговорка привидност , не са свързани и с факт , от който може да се прави доказателствен извод в тази насока. Липсата на неин отговор на въпроси от кога и от къде познава управителя на дружеството – продавач , дали е в родствена връзка с някой от семейството му , включително за отношенията й по друга последваща разпоредителна сделка,не може да възпрепятства доказването на твърденията на ищцата за абсолютна симулация и да обуслови прилагане на чл. 161 ГПК. Правен въпрос за прилагане на изтъкнатото доказателствено правило се поставя неотносимо и поради това ,че изслушване на ответницата не е било постановено от въззивния съд ,т.е на страната не е било възложено задължение за явяване ,за да бъде изслушана.
Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 21.04.2014г по гр.дело № 13936/2013г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .