3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 22.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №812/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. от [населено място], общ. Р. срещу решение №609 от 27.10.2014г по гр.дело № 836/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно задържане на ищеца под стража и осъществено незаконно наказателно преследване до пълния предявен размер от 70 000 лева, т. е за разликата над присъденото от второинстанционния съд обезщетение от 2000 лева Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроси на материалното право ,в случая от решаващо значение за съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и разрешени в противоречие с практиката на ВКС с оглед указанията в ППВС № 4/1968г. , тъй като конкретно не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер – тежестта на обвинението , продължителността на задържането под стража ,не са обсъдени засегнатите неимуществени ценности, конкретното засягане на личността включително наложената мярка за неотклонение, в която връзка са изложени и съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Поставени са въпросите за съдържанието на понятието критерий за справедливост ,за елементите на пълната оценка на едно негативно преживяване ,следва ли съдът да отчита отделните проявления и аспекти за засягане на основните права и свободи и в каква степен следва да отчита наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства , отговор на които е даден в ППВС №4/1968г и ТР № 3/22.04.2005г ОСГК , също и в реш. 532 от 2010г по гр.д 1650/2009г, реш.№377 от 2010 по гр.д №1381/2009 ІVг.о ,реш.№832 от2010 по гр.д №593/2010г на ВКС по реда на чл. 290 ГПК . Изтъкнати , съответно приложени са и редица решения и определения , основани на тази практика на ВКС , съгласно която при обвинение в тежки умишлени престъпления ,каквото е било повдигнатото срещу ищеца обвинение в квалифициран състав на грабеж (чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК) и ефективно задържане , продължило 156 дни , по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ тези обстоятелства са отчитани при определяне на обезщетението в справедлив размер , при наличие на други влезли в сила присъди включително .
Отговор от Прокуратурата не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като в конкретно формулираните аспекти въпросът за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешения в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС ,част от която цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи ,тъй като в решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението , което се държи на ищеца при прекратено наказателното производство в хипотеза чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение .Преценен е само срока- около година и седем месеца . При възприетите по делото факти , че като мярка за неотклонение ищецът е бил задържан под стража на 18.02.2007г. и мярката е изменена в по-лека на 22.07.2011г , липсва мотив и обосновка за правния извод на въззивния съд , че задържането е незаконосъобразно само за период от 21 дни(от 01.07.2011 до 22.07.2011г) При така изтъкнати от въззивния съд водещи съображения – предвид обстоятелствата които е обсъдил и отчел , но и тези , които е игнорирал при конкретно определения размер на обезщетението , Върховен касационен съд прима доводите на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроса за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД, при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №609 от 27.10.2014г по гр.дело № 836/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .