4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 10.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6951/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв.Я. А. срещу решение №1576 от 22.07.2013г по гр.д. № 4424/2012г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №4889 от 25.06.2012г по гр.д. № 2338/2010т на Софийски градски съд по уважен срещу дружеството иск за двойния размер на задатък .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с довод за противоречие на обжалваното решение с т.12 от ТР №1 от 17.07.2001г ОСГК ,тъй като при грешно формирано вътрешно убеждение на съда законът не е приложен според точния му смисъл .Формулирани са въпроси дали съществуваща реална забава във времето от страна на общинската администрация във връзка с одобряването на изменение в архитектурния проект към разрешението за строеж, може ли да бъде вменена във вина на дружеството строител, допустимо ли е съда да изнорира клаузи от договора ,за да обоснове вина на длъжника , игнорирайки доказателствата .
Ответникът по касационната жалба М. П. П. възразява в отговор , че не са поставени правни въпроси ,не е обосновано приложното поле на касационното обжалване, освен това решението е обосновано , а искът – доказан .Претендират се разноски .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Поставеният в изложението първи въпрос, дали съществуваща реална забава във времето от страна на общинската администрация във връзка с одобряването на изменение в архитектурния проект към разрешението за строеж , може ли да се вмени във вина на дружеството строител , не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК , пояснени в ТР № 1 /19.02.2010г на ОСГТК на ВКС , тъй като няма връзка с конкретната решаваща преценка на съда по обжалваното решение за наличието на виновно неизпълнение по процесния договор. Търсената от ответника отговорност по чл. 93 ал.2 предл. второ ЗЗД за двойния размер на задатъка при неизпълнено негово договорно задължение , дало основание на изправната страна да се откаже от договора , е обусловен от факта на договорното неизпълнение на конкретни задължения , както са били поети .Съобразно установеното от фактическа страна , съдът е приел последиците на виновната забава ,тъй като към момента на поемане на задълженията , които договарящият строител безспорно не е изпълнил в обещания срок , състоянието на административните процедури по строежа като евентуална пречка за навременно изпълнение на обещаното , му е било известно . Ето защо тези факти са квалифицирани от съда като административни пречки ,за които търговецът – ответник не е потърсил преодоляване с оглед задълженията си по договора – както ги е поел , съответно не следва да се приема случай на обективна невъзможност , приложение на чл.81 ал.1 т.1ЗЗД и основание ответникът да се позове на уговорката по т.5.6 от предварителния договор ,според която „ при форсмажорни обстоятелства (включително административни забави, които не са по вина и под контрола на продавача) сроковете в договора автоматично се удължават за времето , през които е продължило това обстоятелство” . Като решаващо съображение е изтъкнато още, и че при договарянето на сроковете, както и на последиците при отказ от договора, строителят е могъл да съобрази настъпилите преди това , известни му обстоятелства. На следващо място е посочено, че ответникът не е установил административните пречки да са обусловили забавата му , съответно какъв е периодът на обусловената именно от тях негова забава , за да се приложи изтъкваната договорна клауза за автоматично продължаване на сроковете. При тези решаващи съображения на съда не се обективира противоречие по правен въпрос във връзка с указанието въззивният съд да извършва самостоятелна преценка на доказателствата , да изгради вътрешно убеждение и да приложи закона според точния му смисъл ,включително според разясненията , дадени в т.12 от ТР № 1/17.07.2001г ОСГК , нито има основание да се твърди „липса на собствени мотиви”. Несъгласието на страната с мотивите на съда не подкрепя съображение за липсата им .Оплакването за необоснованост също не може да бъде преформулирано във въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението не е цитирана и съответната , свързана с повдигнатия втори въпрос задължителна за съдилищата практика на ВКС , който въпрос е поставени твърде общо и без обосновка . Ето защо Върховен касационен съд не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На ответника по жалбата М. П. П. се дължат разноски съгласно представения договор за правна помощ в размер на 2 000 лева
Воден от горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1576 от 22.07.2013г по гр.д. № 4424/2012г на Софийски апелативен съд
Осъжда [фирма] със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. П. П. сумата 2000 (две хиляди)лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .