3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 14.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6529/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. чрез адв. Д. З. срещу решение №41 от 14.03.2013г. по гр.дело № 56/2013г.на Варненски апелативен съд в една част , с която е потвърдено от решение от 12.11.2012г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл. 240 ЗЗД , станало предсрчно изискуемо ,за разликата от 11678лв до заявените по иска след изменението му 14587 лв и съотвенто присъдените съобразно този изход на делото разноски . За да потвърди решението за отхвърляне на иска в тази част , съдът се е позовал на молба на ищеца ,постъпила по образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело ,за признаване на извършено плащане до размер , обосновал отхвърлянето на иска за оспорваната разлика. Искът е би уважен само за остатъка .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение , в производството по чл. 442 ГПК ,намира ли приложение нормата на чл.235 ал.3 ГПК по отношение на фактите , настъпили след издаване заповедта за изпълнение.Сочи се противоречива практика по този въпрос,кометнират се застъпвани становища , които са различни , когато се преценява плащане на длъжника извършено след заявлението . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като се цитират се решения на първоинстанционни и въззивни съдилища . (реш.№64 от 2011г в.г.д№135/2011г на Варненски АС , реш.№250/2011г по гр.д440/2011г Русенски ОС ), сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид различните становища по въпроса , касаещи тълкуването и прилагането на закона
Отговор е постъпил от ответника Л. К. Поставеният въпрос не е разрешаван от съда Отхвърлянето на иска произтича от невярното изнасяне на фактите при завеждането му , кредитрът не е посочил вноски за периода февруари – юни на 2011г , формиращи размера на разликата между установената и претендираната дължимост , а именно разликата ,за която искът е отхвърлен ,според ответника се явява платена преди постъпване на заявението за издаване на заповедта.
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване
Поставеният в изложението въпрос е от решаващо значение за изхода на делото и по него въззивният съд е произнесъл разрешение , въпреки че е основал изводите си и на „недоказаност” . Особеност в случая е , че спорно е било не вземането по основание , а предсрочната му изискуемост. Заповедта е била издадена на основание по чл. 417 за вземане в размер, различен от заявения за установяване с иска по чл.442 ГПК(след изменението на иска ) ,тъй като се е касаело на месечни вноски ,всяка в размер на 1560 лева и длъжникът е продължавал да го изпълнява частично,при вече образувано срещу него изпълнително производство. Именно в съдебно-изпълненителното производство взискателят , ищец по делото , е направил изявлението относно остатъка по задължението но към момент , последващ заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Погасителният ефект на частичните плащания също е бил спорен в исковия процес , а по основанието на иска съдът решаващо се е позовал на признание на ищеца (като взискател )
Въпросът към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , е противоречиво решаван ,което е дало основание да бъде поставен на тълкуване в т.9 от Тълкувателно дело № 4/2013г ОСГТК на ВКС и за постановяване на тълкувателно решение по него Понастоящем делото е висящо пред ОСГТК и производство по гр. дело №6529/2013 ІІІ г.о следва да бъде спряно , до приемането на тълкувателно решение. В настоящия случай въззивният съд е съобразявал и обсъждал факти от същото естество
По делото е постъпила и молба на настоящия касатор К. С.С. с вх.№10138 от 04.11.2013г , с която иска от настоящия съд да упражни контрол спрямо незаконосъобразното снабдяване на ответната страна с изпълнителен лист за разноски ,при невлязло в сила въззивно решение , като обезсили издадения изп. лист . Касае се молба , по която следва да се съобрази реда на чл.407 ГПК при обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнелен лист ,т.е за частна жалба . Ето защо тази молба , заедно с делото , следва да се върне на Варненски апелативен съд ,за да се дадат указания на нейния подател за изправяне на нередовностите, да се констатира дали същата е постъпила в срок и пр. обстоятелства по чл.275 ал.2 ГПК
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по допускане до касационно обжалване на решение №41 от 14.03.2013г. по гр.дело № 56/2013г.на Варненски апелативен съд, до приемането на тълкувателно решение по т.9 от Тълкувателно дело № 4/2013г ОСГТК на ВКС
Връща делото на Варненски апелативен съд , за изпълнение на указанията по настоящето определение във връзка с частната жалба на К. С. С. с вх.№10138 от 04.11.2013г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .