О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 31.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
гр. дело № 3718/2015 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е „ частна жалба”, по същество молба на Е. Я. А. и П. Я. Г. , чрез адв. Хр. Н. , за изменение на определение №1086 от 16.11.2015г по гр. дело № 3718/2015 г на ВКС , ІІІ г.о в частта за разноските. Молителите са касатори ,чиято касационна жалба не е допуснато до разглеждане при селекцията по чл. 288 ГПК .
Изтъква се прекомерност адвокатското възнаграждение в размер на 5000 лева при защитата на ответната страна пред касационна инстанция . С оглед недопускане до касационно обжалване на решение №18 от 10.03.2015г по гр.д № 1/2015 на Бургаски АС с определението по реда на чл. 288 ГПК , в тежест на жалбоподателите са възложени разноските ,направени от ответника П. Г. В определението същите са присъдени така , както са установени в договора за правна помощ .
В искането се изтъква , че оказаната на ответника при касационното обжалване правна помощ се е свеждала до няколко реда в писмен отговор, изобилстващи от грешки. Затова адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер съгласно чл. 36 от ЗАдв , при възлагането му като разноски.
От насрещната страна становище не е заявено.
По същество искането е допустимо на основание чл. 248 ГПК и частично основателно .
Предмет на касационно обжалване по гр. дело № 3718/2015 г ІІІ го. на ВКС е въззивно решение , с което е потвърдено отхвърлянето на иска на касаторите по чл. 26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот по нот. акт № 142 т.ІV н.д № 1843/1981г , с който договор общият наследодетел Я. Г. е прехвърлил на сина си А. Г. , баща на ответника П. А. Г. ,първият жилищен етаж от двуфамилна жилищна сграда , в нарушение на действащ тогава закон .
Цената на иска ,предвид представената по делото данъчна оценка , е била определена съгласно чл. 69 ал.1 т.4, вр. т.2 ГПК и възлиза на 30 072,60 лв (определение от 30.01.2014г на Бургаски РС за изпращане на делото по подсъдност и разпореждане №1670/27.03.2014г на Бургаски ОС ).
При този оценяем имуществен интерес,защитата на ответника по иска П. А. Г. по касационната жалба се изразила в писмен отговор на същата . В отговора съображения са изложени от адв. М. Д., упълномощена от ответника за го защитава пред касационната инстанция ( съгласно приложениото пълномощно и договор за правна помощ от 26.06-2015г, при възнаграждение от 5000 лева, което е заплатено) Оспорени са посочените от касаторите основания за допускане до обжалване. Доводите на защитата са , че цитираното от касаторите ТР №26/07.07.1983г по гр.д№2/83г на ОСГК е загубило смисъл след отмяната на ЗСГ, а посоченото решение от практиката на ВКС не касае сделка между роднини, както е било в случая,съответно не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК .Взето е и становище по основателността на касационните оплаквания .
При горните обстоятелства , защита на ответника по жалбата е осъществена от адвокат , който си е свършил работата . По въпросите ,предмет на правния спор и с оглед наведените основания за допускане до касационно обжалване действително не е налице сложност на делото , но защитаваният интерес е значителен . Съобразно чл. 7 ал.1 от Наредба №1 от 09.07. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, за касационната инстанция в случая минималният размер е 1432лв. На въззивна инстанция ответникът е заявил направени разноски от 2000 лв., но несвоевременно. Поради това същите са останали за негова сметка . Не следва да се допуска процесуалният пропуск да бъде компенсиран със завишено уговорено по размер възнаграждение пред по- горната инстанция . Същевременно, макар да е налице основание за намаляване поради прекомерност – мининимумът е надхвърлен повече от три пъти ,без естеството на правата защита да обосновава това , не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер , определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет. Според настоящия състав на Върховен касационен съд, ІІІ г.о възнаграждението при защитата на ответника по жалбата следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал.5 ГПК до размера на сумата 2 000лева , съответно определнието да се измени в частта за разноските, като над тази сума разноски не се възлагат на насрещната страна .
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Изменя определение №1086 от 16.11.2015г по гр. дело № 3718/2015 г на ВКС , ІІІ г.о в частта за разноските , като отменя присъденото в частта , с която Е. Я. А. и П. Я. Г. са осъдени да заплатят на П. А. Г. разноски над размера от 2000 лева разноски за настоящата инстанция , поради прекомерност адвокатското възнаграждение, което се намалява от сумата 5 000 лева, на сумата 2000 лева.
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове 1.
2.