3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 08.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на днадесет и първи ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5402/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. К. З. срещу решение от 27.03.2013г по гр.дело № 13820/2012г. на Софийски градски съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради закриване на част от предприятието , звено отряд „Боинг 737” при авиокомпания „България ЕР”,поради преустановяване на експлоатацията им .
В приложеното към жалбата изложение основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК не е изтъкнато, поставят се като въпроси необсъждането на обстоятелството, че ищцата е назначена на работа в авиокомпанията като предприятие , а не в закритото звено, като обособена част. Следващ въпрос е може ли да се счита ,че след като е преустановена експлоатацията на самолети Боинг 737 ,това автоматически води до закриване на част от предприятието .Ищцата е била назначена на длъжност старша стюардеса ,а не на длъжност стюардеса на самолети тип Боинг 737 и тогава следвало ли е, задължен ли е бил работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ ,тъй като се засягат част от щатните бройки . Ако се приеме ,че се закрива част от предприятие и работодателят е поставен пред алтернативата да уволни по своя преценка служителите от закриваната част , или да извърши подбор между тях и служители от други части на предприятието , които не се закриват и ако избере второто , следва ли да обективира подбора при условията на чл. 329 КТ
Ответникът по жалбата [фирма] е заявил писмен отговор. Въпросът относно необходимостта от обективиране на подбора не е предмет на спора. Не е налице въпрос по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика .Претендира се юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Формулирани са множество въпроси , които изразяват тезата на защитата ,че работодателят не може законосъобразно да се позове на основанието по чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо (закриване на част от предприятието) по отношение на ищцата , щом тя е била назначена на длъжност „старша стюардеса” в авиокомпанията , а не на длъжност стюардеса на самолети тип Боинг 737, т.е в трудовия договор не е посочено закритото звено като особеност на длъжността, или месторабота. Поради това се е поддържало ,че подбор е следвало да бъде извършен между всички стюардеси .
На първо място , преформулирането на правните доводи на страната като въпроси не е достатъчно ,за да изпълнят изискванията за изложение по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК от съдържателна страна. На следващо място , по доводите на защитата въззивният съд е отговорил с правно разрешение , в което следвайки установените в практиката фактически признаци на основанието чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ (закриване на част от предприятието) е приел същите да са налице , съответно не е придал решаващо значение на изтъкваното от ищцата съдържание на трудовия й договор. Решаващо обаче въззивният съд е изтъкнал факта , че касаторката е притежавала свидетелство за правоспособност (до 27.05.2010г , когато разрешението е изтичало) като стюардеса само на типа самолети Боинг 737 , т.е само за тези самолети , чиято експлоатация е била обособена в закритото звено.
При горните решаващи изводи на въззивния съд , първите два въпроса в изложението по съдържание преформулират единствено касационни оплаквания за следващ се фактически извод, който не е бил направен от съда . Освен това , чрез тях се изразява противна на установената в съдебната практиката теза , по въпроса кои признаци са от решаващо значение за фактическия състав на основанието по чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ. Съгласно установената практика , част от която е цитирана от Софийски градски съд , извод за закриване се прави при съпоставка на част и цяло в дейността на предприятието,признаците в тази връзка са организационни (структурни), функционални (свързани с дейността),или и двата, както е било и в случая. Не е необходимо длъжностните позиции на служителите, упражняващи труд в съответната подлежаща на закриване част , да свидетелстват за изключителността на работата , с която са заети . Поначало възможната персонална заменяемост на служителите в рамките на предприятието не ги ползва във възражението ,че са подлежали на подбор, ако работодателят установи като основание за прекратяване на трудовите правоотношения закриване на част от предприятието, в който случай не е длъжен да извърши подбор.
Останалите въпроси в изложението изразяват теза за задължителност на подбора и неговото обективиране , те нямат отношение към изхода на делото и решаващите съображения на съда при така установеното по делото основание за прекратяване на правоотношенията .
Следва на основание чл. 78 ал.8 ГПК да се присъдят разноски в размер на 150 лева .
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.03.2013г по гр.дело № 13820/2012г. на Софийски градски съд
Осъжда М. К. З. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 150 лева на основание чл. 78 ал.8 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .