4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 30.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1393/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. срещу решение № І-101 от 14.08.2012 по гр.дело № 1295/2012г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение №84 от 02.05.2012г, в трудов спор са отхвърлени искове по чл. 344 ал.1 КТ за отмяна на уволнение на основание чл. 325 ал.1 т.12 КТ
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочат въпроси при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по които според защитата липсва съдебна практика : необходимо условие за законосъобразността на акта по чл. 325 ал.1 т.12 КТ ли е изложението на фактически основания ,мотиви , по специално с какъв акт е определена длъжността за заемане по служебно правоотношение , от кого е приет , да се посочат съответните длъжностни нива по Единния класификатор , какви следва да са реквизитите на заповедта ,с която органа по назначението определя длъжността за заемане по служебно правоотношение ,възможно ли е това да стане с новото щатно разписание ,може ли по тълкувателен път да се извежда волята на работодателя
Като противоречиво решаван въпрос се сочи този за разграничителният критерии между основанията по чл. 325 ал.1 т.12 КТ и съкращението на щата по чл. 328 ал.1 т.2 КТ,необходима предпоставка ли е длъжността , заемана по трудово правоотношение , да се запазва като наименование и като съвкупност от трудови функции и в новото разписание ,или за основанието по чл. 325 ал.1 т.12 е допустимо длъжността за заемане от държавен служител да е с различно наименование и трудови функции .Противоречиви разрешения на този въпрос се съдържат от една страна в цитирани решения на окръжни и апелативни съдилища , според които при различни длъжности основанието по 325 ал.1 т.12 КТ не се упражнява законосъобразно .Цитирано е и определение .№ 832 от 24.06.2011 ІІІ г.о(по чл. 288 ГПК ). Обратно разрешение защитата съзира в решение №268 от 21.11.2011г д.№1414/2010 ІІІг.о. ВКС .
Постъпил е отговор , работодателят Общ. С. оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, изразяващи тезата за необходимост заповедта за уволнение по чл. 325 ал.1 т.12 КТ да се мотивира, да се излагат в нея конкретните фактически основания , като съответно се посочи кой е акта за определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение , от кого е приет , да се посочат съответните длъжностни нива по Единния класификатор и пр. , са изяснени в съдебната практика на ВКС , в рамките на разрешението на въпроса в кои случаи , поради коя необходимост и в каква степен на конкретност е необходимо посочването на фактическото основание , като мотив на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение . Когато правното и фактическото основание се припокриват , както е в хипотезата на чл. 325 ал.1 т.12 КТ, достатъчно е в заповедта да бъде посочено само правното основание , съответно не е необходимо посочването на други конкретни факти , за да знае служителят защо е уволнен. Това разрешение е възприел и въззивния съд , то е установено в трайната практика .Неотносимо ,с оглед решаващите съображения на съда ,се поставят въпроси за реквизитите на акта , с който длъжността се определя за заемане по служебно правоотношение , за извеждане на волята в него по тълкувателен път ., подобна необходимост случаят по делото не е поставял за решаване .Основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК не е налице по поставените няколко свързани въпроса ,изтъкването му не е обосновано , нито мотивирано от касаторката .
Върховен касационен съд споделя тезата в изложението по въпроса в какво се състои разликата между основанията по чл. 325 ал.1 т.12 КТ и съкращението на щата по чл. 328 ал.1 т.2 КТ .Тя е изразена включително в приложените от защитата решение №268 от 21.11.2011г д.№1414/2010 ІІІг.о и опр.№ 832 от 24.06.2011 ІІІ г.о.по безпротиворечив начин . Върховен касационен съд не споделя доводът на защитата , че приложената практика илюстрира противоречиви разрешения . За да е приложимо основанието по 325 ал.1 т.12 КТ, длъжността трябва да се запазва ,а изменението да въвежда като условие служебното правоотношение при нейното заемане. Решаващ признак за това дали предвидената за заемане по служебно правоотношение длъжност е същата със заеманата , е не наименованието , а нейното съдържание , трудовата функция , по който решаващ правен въпрос в случай на спор за това дали посоченото от работодателя основание по 325 ал.1 т.12 КТ е несъответно , съдът следва да прецени конкретните обстоятелства по делото , основно съпоставяйки съдържанието на длъжностните характеристики , за приеме или изключи основанието по чл. 328 ал.1 т.2 КТ . Този е указаният в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК подход ,включително в решение №268 от 21.11.2011г д.№1414/2010 ІІІг.о.
Същият подход е следвал въззивния съд при формиране на решаващите си изводи, съпоставени са длъжностните характеристики . Така, при решаване на спора въззивният съд е съобразил обстоятелствата по делото , които касаторката игнорира във въпроса си . Не запазената численост на щатните бройки сама по себе си е обусловила извод ,че не се касае за съкращение, нито е игнорирана съпоставката . Изводът в решението е , че съвкупността от трудови функции при старата и новата длъжност ,определена за заемане по служебно правоотношение , е еднаква . Поради това въпросът в изложението , като предпоставен от друга, различна от възприетата по делото фактическа обстановка , няма необходимата връзка с решаващите съображения на съда , по обуславящ изхода на спора въпрос.
В настоящия случай не се касае за различни длъжности , нито за трансформация . Признаците , от значение на състава по чл.328 ал.1 т.2 в тази връзка , са изяснени в реш. №1262011 д.№1227/2010 ІІІг.о ,реш. № 154/ 2011по гр.д №1279/10 ІІІ г.о , реш. 115/2011 д.№1115/2010 ІV г.о ,реш.184/2011 д.№803/2010 ІV г.о , практика на ВКС по чл. 290,чл. 291 ГПК ..
В изложението липсва обосновка на противоречие, игнорират се релевантните за изтъкваното правно разрешение обстоятелства , игнорират се обстоятелствата по конкретното дело, обсъждани и решаващо преценени от въззивния съд . Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС , не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , във връзка с което основание също липсва съдържателна обосновка .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № І-101 от 14.08.2012 по гр.дело № 1295/2012г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .