2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 05.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №476/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. К. С. срещу въззивно решение от 08.04.2013г по гр.д.№ 2589/2013г на Софийски градски съд ІІІ б състав, с което е потвърдено решение от 18.01.2013г по гр.д №25895/2012г на СРС, 29 състав .Отхвърлен е бил иск на касатора срещу П. на РБ за обезщетение на неимуществени вреди от това ,че по пр. пр.№764/2010г и пр. пр. №4092/2010А на РП К. ,с действията си П. преднамерено, умишлено е отказала завеждане на наказателно производство срещу закононарушители , по два сигнала на ищеца , което е нарушило вярата му в държавата и нейните институции и се е отразило на неговото психическо и здравословно състояние, като искът е квалифициран и разгледан на основание чл. 49 ЗЗД
С определение№121 от 01.04.2014г Върховен касационен съд ІІІ г.о в настоящия си състав е приел доводите на жалбоподателя З. К. С. за преждевременно изпращане на касационната му жалба от администриращия въззивен съд, като е върнал делото за администриране по чл.258 във вр. чл. 284 ГПК с конкретни указания. В хода на изпълнението им жалбоподателят е поискал отвеждане на назначения му по реда на Закона за правната помощ служебен защитник адв. И. Х. за подготовка и приподписване на касационна жалба,поради неспособност. След отказ съдът да иницира замяна на определния адвокат ,по частна жалба на настоящия касатор са постановени определение №577 от 18.07.2014г на ІV г.о на ВКС и определение № 815 от 12.11.2014г по ч гр.д № 6082/2014 ІІІго за неговото потвърждаване .
Касационната жалба , която съдържа в една част и изложение по чл. 280 ал.1 ГПК, е приподписана от адв. И.Х. , допълнително е депозирано и изложение като допълнение към касационна жалба от последния , оспорвано от касатора поради това , че не е одобрил служебния защитник (молба вх.№2861/24.03.2013г, молба- допълнение от 15.05.2013г.) и намира , че действията му сочат на неспособност(допълнение към жалба вх.№69357/05.06.2014г). В жалбата и изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , наред с доводи за нищожност и недопустимост на въззивното решение. Изтъква се ,че мотивите на съда са неразбираеми, което сочи на нищожност . Съдът е счел, че ищецът има правен интерес , но не е обосновал от какво произхожда той щом приема ,че липсват правни средства за оценка и въздействие върху актове на прокуратурата ,че само прокуратурата може да прецени дали са налице условия за образуване на наказателно производство и никой не може да им нареди това , а същевременно е приел исковата молба е допустима. Не са направени изводи за оценка на въздействието на П. и съда върху държавата и гражданите й. Приетото от съда по обжалваното решение ,че липсват правни средства за контрол и коригиране на постановленията на П. , с които се отказва образуване на наказателно производство , е в нарушение на ЕКПЧОС и ХОПЕС, както и на Конституцията , сочи на страх , зависимост на съда от прокуратурата , които са в една система , сочи на липса на правни средства за защита , в нарушение на Европейското законодателство и практиката на ЕСПЧ . В допълнение към изложението се изтъква ,че многобройни беззакония от представители на институциите водят до свикване с беззаконието , никой не търси отговорност на истинските виновници , решението на даден съд не играе роля за възпиране от извършване на беззакония – работещите в П. да спазват закона при образуване на досъдебни производства , което е от значение за развитието на правото,спазване на законността и зачитане на човешкото достойнство .
Касационната жалба е постъпила в срок и допустима, а по отношение на възраженията и изискванията на касатора към служебно предоставената му защита, следва да се изтъкне следното :
Стандартите за справедлив процес са възприети при прилагането на чл.6 КЗПЧОС по един и същи начин в практиката на ЕСПЧ и тази на ВКС с цел защитникът ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на обвинения в престъпление .Като относим към дейността на правоприлагащ орган по Конвенцията стандарт , ефективното съдействие се отнася за всеки процес пред съд , при който държавата е предоставила правна помощ на страната , но с оглед служебното начало в дейността на съда при решаването на граждански спорове е от значение разликата,че ищецът не е обвиняем. Касаторът претендира осъждане на орган на държавата с изключителни функции по разследване и повдигане на обвинение за това , че длъжностни лица са отказали наказателно преследване срещу трети лица , за които ищецът е сигнализирал ,че са закононарушители. Увреждането е заявено като нематериални вреди – нарушена вяра в държавата и нейните институции заедно с твърдение ,че прокуратурата защитава закононарушителите, а спрямо него действията й са умишлени и целенасочени, защото е водил и спечелил дела пред ЕСПЧ. Искът е отхвърлен на две инстанции и в положението си на касационен жалбоподател ,поискал правна помощ, касаторът не повдига ревантно въпрос за задължението на съда да му осигури спаведлив процес. Съдействието при необходимост от правна помощ и в неговия случай включва съгласуване на линията на защитата, активен принос при използване на правни знания и натрупан практически опит от адвоката , но необходимостта да се отговори на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК не е самоцелна. При осъществявана пред касационната инстанция защита по граждански дела ,предвид факултативния характер на касационното обжалване и за случай като настоящия,при който правна помощ е поискана в тази фаза , преценката на служебния защитник да подпише касационната жалба , а изложение да представи в подкрепа на правните разбирания на жалбоподателя ,макар последният да оспорва качествата му , не дава основание за предприемане на допълнителни процесуални действия като израз на служебно начало извън вече предприетите от този съд включително , с цел гарантиране процесуалните права на жалбоподателя да оспорва по реда на обжалването съдебно решение , от което не е доволен .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема съображението ,че следва да приложи служебен критерии като допусне решението до касационно обжалване за проверка дали то не е нищожно поради липса на мотиви Решението има мотиви, като разбираемо е посочено защо съдът приема иска за неоснователен. Въззивният съд е възприел фактическите изводи и основния правен извод на първата инстанция съгласно чл. 272 изр. второ ГПК ,свързан с липсата на противоправност в действията на ответника . Добавил е и свои съображения по другите изследвани предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане , тъй като искът е предявен на това основание , при търсена гаранционна отговорност от възложител . При решаващи изводи на съда за липсата на противоправност при сочените действия на прокуратурата , обсъждането на въпроса за преките и косвени вреди няма решаващото значение.
Върховен касационен съд не приема и довод за необходима служебна проверка по допустимостта на решението . Разгледан е бил предявеният иск – допустимо правно средство за всеки който твърди , че е противоправно увреден от действия или бездействия на държавни органи ,от които за него произтича право на обезщетение . Като гражданин и ощетен от действия на трети лица , ищецът е подал сигнал до П. за обстоятелства ,които според него ги уличават в извършване на престъпление от общ характер. Ответната прокуратура се е произнесла с актовете , предвидени в чл. 199 НПК и по реда на чл.213 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК , които актове – приложените към исковата молба постановления (при изискани и приети като доказателство по делото преписки пр. пр.№764/2010г и пр. пр. №4092/2010А на РП К., в цялост) ,обективират както проверката има ли данни за извършено престъпление от общ характер, така и предпоставките за решението на прокурора дали да образува досъдебно производство , включително чрез упражненият контрол при обжалване в тази връзка .Съдът е дължал отговор на искането на ищеца, по основанието на заявеното с иска право да бъде обезщетен за вредите от тези актове и отговор допустимо е бил даден с решението по същество .
Общо поставените въпроси в касационната жалба и изложението нямат връзка с решаващите съображения на съда , не сочат на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и не го обосновават. Въпросът дали при липса на регламентиран съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство има противоречие с изискването за ефективни вътрешноправни средства за защита( чл.13 КЗПЧОС), се повдига неотносимо като основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Решаващо за отхвърляне на иска,с който не се търси пряко защита на засегнато ,накърнено от действията на сочените трети лица право , а обезщетение от прокуратурата задето същите не са били обвинени , е съображението на съда , че посочените с исковата молба актове на прокуратурата не са противоправни. Изследването на този елемент ,като положително условие за успешно провеждане на иска , е основано в частност и на проверка ( по същество ,в исковия процес ) дали се касае за актове , постановени при спазване на констуционните рамки (чл. 127 от Конституция на РБ) и изискванията на НПК , регламентиращ достатъчно стриктно правомощието прокуратурата за образуване на предварително производство (чл.12, чл.46 , чл.246ал.1 НПК ,както и чл.207 ал.1 ,чл.211 ал.1, чл. 212 НПК). Тази проверка не е извън предмета на спора и е отговор по същество на иска , тя е надлежно извършена .Не е била доказана противоправност, разбирана от съда като отклоняване или злоупотреба с правомощие от служители на държавен орган при така създалото се между ищеца и прокуратурата правоотношение .Правомощието на прокуратурата (като власт и дълг едновременно ) е разбирано от съда като включващо собствена фактическа и правна преценка , очертана по предпоставки от действащия НПК и съответно обективирана с актовете предвидени в него , без въззивният съд да упражнявал инцидентен контрол по съществото на тази преценка , както изрично е изтъкнато. Това разбиране на съдилищата е съответно на установената практика по прилагането на института непозволено увреждане , включително при искове за вреди от действията на длъжностни лица и държавни органи, държи сметка за правомощията и компетентността на съда и прокуратурата , съответства на ясно очертаната от закона компетентност на различните правоохранителни и правораздавателни органи . В друг случай и при други , а не посочените с исковата молба обстоятелства , вкл. ако пред общия съд и за целите на исковия процес се констатира и установи противоправно действие или бездействие на правоохранителен орган при упражняване на изключително законово правомощие от публично-правно естество , довел до отказ да се образува досъдебно производство при наличие на престъпно обстоятелство , би имало основание решаващо да се поставя правен въпрос за очертаване на компетенциите на съда в исков процес при търсене на отговорност от прокуратурата за вреди, различни от гражданските последици на деяние по смисъла на чл.300 ГПК.Случаят обаче не е такъв, тъй като при упражняване на правомощията си длъжностните лица – прокурори са спазили изискванията на закона ,за да формират и изразят волята си ,че данни за престъпление няма.
Поради това и общо поставеният въпрос , че е в хода на делото е било и продължава да бъде необходимо изследване дали вътрешноправните средства за защита на ощетените от престъпления са ефективни според изискванията на Европейското право, чл.13 от Конвенцията и чл. 48 т.2 вр. чл.52 т.3 от Х. на основните права , дали с решението се постигат трите цели на закона – правораздавателна, превантивна и възпитателна (възпираща роля),няма да доведе до друг решаващ извод по обуславящия за изхода на настоящето дело въпрос , дали в случая прокуратурата е увредила противоправно ищеца поради преценката си ,че няма основание за образуване на досъдебно производство срещу уличаваните в извършване на престъпление от общ характер ,от същия ищец трети лица , били те длъжностни , или не .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 08.04.2013г по гр.д.№ 2589/2013г на Софийски градски съд ІІІ б състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .