4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
София, 23.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1411/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. от [населено място] срещу решение №224 от 22.06.2011г по гр.д.566/2011г на Великотърновски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 142 от 07.04.2010г по гр.д №2721/2010 та Горнооряховски РС, по отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение , възстановняване на работа и обезщетение
В изложение касаторката Г. поставя въпроса подлежи ли на задължителен съдебен контрол задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, като се изтъква основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид противоречие с решение №279/2009г по д.№258/2009 и реш.№45/2010г д.№344/09 ІІІ г.о на ВКС , практика по реда на чл. 290 ГПК .Поставят се няколко материалноправни въпроса , при обща обосновка : извършена ли е преценка на нарушението съобразно чл. 189 ал.1 КТ, може ли работодателят да налага по-тежко наказание от предложеното му от специално назначена комисия, може ли съдът да мотивира тежестта на наказанието с деяния и аргументи ,които самият работодател не е въвел в заповедта за дисциплинарно наказание. Според защитата ,на тези въпроси въззивният съд е дал отговор в противоречие с решение №1326/1999г по гр.д 219/1999г ІІІ г.о на ВКС ,основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Формулиран е и въпрос дали не следва при наличие на произшествие ,в което са участвали няколко служители , да се приемат за установени еднакви факти и обстоятелства от съдилищата , разглеждащи отделните трудови спорове .В тази връзка , основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се подкрепят с довод , че в производствата по висящи тудови спорове във връзка с дисциплинарни уволнения на други служители , в резултат на същото железопътно произшествие , съдилищата са отменили наказанията , докато при същите обстоятелства то е потвърдено от въззивния съд .Прилагат се и се цитират съдебни решения на Русенски районен и окръжен съд .Допълнително с молба е изтъкнато, че по част от тях е допуснато касационно обжалване на въззивните решения , аргумент от което и настоящето въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване .
Ответникът „Поделение за товарни превози„ Горна О. оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане .Необходимият служебен съдебен контрол е упражнен, заповедта е преценена от съда като„подробно мотивирана”. Нарушението е тежко , то е не само формално, но и резултатно. Оценката е право на работодателя .Въззвният съд я споделя . Дисциплинарните нарушения на други работници ,предмет на други спорове ,не са основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , а и решенията не са влезли в сила . Не се искат разноски .
Върховен касационен съд ,ІІІ г.о , намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска . Съображенията за това са следните :
Въпросът подлежи ли на задължителен съдебен контрол задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание , е намерил детайлен отговор в множество решения от практиката на ВКС , в насоката ,поддържана от защитата на касаторката Г. , но обжалваното решение не е в противоречие с тази практика . Поставянето на въпроса с довод, че въззивният съд не е осъществил изискуемия контрол за мотивираност , е твърдение без опора в съдържанието на обжалваното понастоящем решение , обективиращо изразена положителна преценка на съда относно изискването за мотивираност по чл. 195 ал.1 КТ , при конкретна проверка по съдържанието на заповедта. Поддържаните от касатора негови преценки , че съдът не бил установил „липсата на дефиниране на деянието с неговите обективни и субективни признаци” ,липсвали мотиви относно авторството в заповедта за уволнение и пр..,са общи оплаквания на страната, които без обосновка са привързани към обобщена категория факти и лишават въпроса от конкретност , свързана с обективираното съдържание на съдебния акт и решаващите съображения на съда относно съдържанието на заповедта за уволнение в конкретния случай ,във връзка с авторството , обективния състав на нарушението и последиците от него.
По въпроса дължи ли се съдебен контрол и в какво се изразява той спрямо преценката за тежест на нарушението по чл. 189 ал.1 КТ ,също е налице обилна и последователна практика,част от нея е цитирана .Липсва обаче обосновка на твърдението за противоречие, тъй като въззивният съд не се е отклонил от установения в задължителната практика подход. Формулирането на въпроса в изложението,първата му част – „извършена ли е преценка на нарушението съобразно чл. 189 ал.1 КТ” може да очаква отговор при проверка на решението по същество ,но не е правен въпрос, обосноваващ нейното допускане. Твърдението на касатора , че липсва извършването на преценка относно тежестта на нарушението, понеже самата преценка на съда не го удовлетворява , е несъстоятелно като довод.
Неоснователен е и довода за някакво „обективно противоречие” с решаващо значение , ако вътрешното разследване при работодателя е приключило с мнение за налагане на по- леко наказание , а последният наложи най-тежкото наказание. Между цитираните решения от практиката на ВКС няма пример , който да съдържа поддържаното от защитата правно разрешение,че работодателят , или съдът , е обвързан с предложенията на разследващи комисии за вида наказание .По въпроса , може ли работодателят да налага по-тежко наказание от предложеното му от специално назначена от него комисия” , изложението не съдържа а обосновка на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т. 1-3 ГПК , липсва и правно съдържание , поради яснотата на следващия се положителен отговор на въпроса , предвид обема и съдържанието на работодателската дисциплинарна власт . Третият свързан въпрос , „може ли съдът да мотивира тежестта на наказанието с деяния и аргументи ,които самият работодател не е въвел в заповедта” ,се основава на дадено от защитата тълкуване на конкретни изрази от мотивите, напр. че уволнената била „въвела в заблуждение” ,като мотивът се оспорва с оглед значението на този израз като формален състав , но без връзка със значението , което съдът е вложил в него ,а именно че „пропуските от водене на търговска документация в конкретния случай води до заблуда на лица, извършващи последващи проверки и в конкретния случай до настъпване увреждане имуществото на работодателя „ Не се какае нито за „деяния” , нито за аргументи , различни от предметните по спора за законосъобразност на уволнението ,няма как оспорваният израз да предпостави незаконосъобразно формиране на решаващите съображения на съда ,в решаваща за изхода на делото насока .
Последният по ред въпрос е , при наличие на произшествие ,в което са участвали няколко служители , следва ли да се приемат за установени еднакви факти и обстоятелства от съдилищата , разглеждащи отделните трудови спорове Въпросът е свързан с тезата , че по отношение на други служители , наказани от работодателя за същото произшествие , наложените дисциплинарни уволнения са били отменени от съдилищата по водени или още висящи дела . Подобен въпрос не е може да намери обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1т.2 ГПК .Противоречивите разрешения, като основание за допускане до касационно обжалване , следва да са по правен въпрос , а не по установеността на фактите , която по отделните дела е резултатна от твърденията на страните и активността им във връзка с доказателстената тежест .”Еднакви факти” няма , общият факт в случая е произшествието , настъпило по време на превоз на товар по железниците , който факт не е от решаващо значение при търсенето на дисциплинарна отговорност от различните служители , за различни по обективни и субективни признаци нарушения на служебните им задължения, които служебни задължения също са различни , макар всички нарушения да са допринесли за един и същи вредоносен за работодателя резултат, провокирал разследване и търсене на дисциплинарна отговорност.
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №224 от 22.06.2011г по гр.д.566/2011г на Великотърновски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .