3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
София, 06.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №16/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. С. Н. от [населено място] срещу решение № 264 от 12.10.2011г. по гр.дело №326/2011г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 10.06.2011г по гр.д.№80/2011 на Плевенски окръжен съд Отхвърлен е иск за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР , чиито служител е събрал данни , дали основание на прокуратурата да иницира задължително настаняване и лечение на ищцата по реда на Закона за здравето , като съдът е отхвърлил искането .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане , посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се основава на довод , че държавата следва отговаря в лицето на посочения ответник МВР , за сведенията , довели до образуване на производство по настаняване за задължително лечение съгл. чл. 155 и сл. от Закона за здравето , тъй като щом съдът не е приложил мярката , сведенията са неверни .Поставя се въпрос за прилагането на чл.2 ал.1 т.4 ЗОДВ и за отговорността на привлечения ответник за събрани по нареждане на прокуратурата фактически данни.Според защитата неправилно е основанието да се свързва с предпоставката за допуснато от съда принудително лечение , отменено в последствие. Обратното тълкуване ще е съответно на развитието на обществените отношения .
От ответника Областна дирекция на МВР П. е постъпил отговор , с който се оспорва допустимостта на жалбата .
Касационната жалба е постъпила в срок , допустима е по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се формулира въпрос за търсене на отговорност от МВР като ответник по реда на ЗОДОВ , при събиране на фактически данни по нареждане на прокуратурата , за поведение по чл. 155 от закона за здравето. От регламента по чл.2 ЗОДОВ обаче следва и отрицателния отговор на поставения въпрос , във връзка с търсената отговорност, каквато не е предвидена поначало , когато не се стигне до прилагане на задължително лечение .Разрешение в този смисъл е дал въззивния съд. По поставения въпрос не липсва съдебна практика , тя не е противоречива , не е налице празнота или неяснота в закона , която да се отстранява по тълкувателен път .За производството по задължително лечение , медицински мерки и пр. нормативният ред не е предвидил същия обем отговорност ,каквато правозащитните органи носят при незаконно обвинение , или незаконно приложени наказателно- правни мерки . Не се касае за празнота в закона , а за съобразяване с естеството на мерките . Здравословното състояние на гражданите не е въпрос , който засяга само тях и не е противоправно наличието на ред , по който то да бъде обективно установено . Изяснен в съдебната практика е и въпросът за приложното поле на съставите и основанията за търсене на отговорност от правозащитните органи , вкл. липсата на пасивна легитимация на други държавни органи,действали по нареждане на последните. Принципното разрешение по поставения въпрос следва от съображенията , дадени по тълкуване на закона в т.7 и т.10 от ТР №3 от 22.04.2005 Г. по т.д. № 3/2004 Г., ОСГК на ВКС . Неотносимо се пита каква е квалификацията на иска , с който неоснователно се търси отговорност за извършена от служител на МВР предварителната проверка , довела до образуване на производство по чл. 155 от Закона за здравето, когато принудително лечение не е било въобще допуснато .Този въпрос не е решаващ за изхода на спора , т.е за отхвърлянето на иска като неоснователен. Квалификацията в тези случаи съдилищата правилно привързват към законовата хипотеза , чието приложно поле ищецът цели да разшири, в случая чл.2 ал.1 т.4 ЗОДОВ, а сочените в изложението квалификации „чл.2 т.1 и т.2 ЗОДОВ”, не са съпоставими , като фактически основания на иска в конкретния случай .
Тъй като разрешението на Великотърновски апелативен съд е в съответствие с константната практика по приложимия закон и основания по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не се обосновават , касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 264 от 12.10.2011г. по гр.дело №326/2011г. на Великотърновски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .