Определение №912 от 27.6.2012 по гр. дело №336/336 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 912

София, 27.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни , две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №336/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Хотел [фирма] срещу решение от 27.07.2011г по гр.дело № 13472/2010г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор е потвърдено решение от 20.09.2010г на Софийски районен съд , срещу касатора е уважен иск по чл. 344 ал.1 т.4 КТ
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени три въпроса , съдържа се позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , касаторът е цитирал съдържанието на текста. Въпросите са възможно ли е работник да прекрати безсрочен трудов договор съгласно чл.326 ал.1 КТ , ако преди това му е наложено наказание „ предупреждение за уволнение” ; ако не е предал на работодателя повереното му имущество и въобще как следва да се разреши случая , при „конкуренция между съвместими основания”, Има се предвид ,че работникът заявява прекратяване на основание чл. чл.326 ал.1КТ заедно с изявление ,че няма да спази срока на предизвестието ( чл. 220 КТ ), а работодателят , след като е приел това изявление(но счита че не следва да се съобразява с последиците му ) , го уволнява дисциплинарно , задето работникът не се явява на работа .
Отговор не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсва обосновка на изтъкнатото основание, както и връзка на поставените въпроси с източник на обективното право -конкретна норма ,която да е неясна , непълна ,норма чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път ,или да е необходимо осъвременено тълкуване ,като се изоставя досегашното. Фактът ,че е било наложено наказание „предупреждение за уволнение” няма връзка с правото на работника да отправя изявления с правни последици ,което следва от ясната уредбата при прекратяване на трудов договор с предизвестие . Изяснен в практиката на Върховния касационен съд е и въпросът , че ако работник или служител заяви основание за прекратяване на трудовия договор , при което дължи да предизвести работодателя си съгласно чл. 326 КТ ,но в изявлението си за прекратяване не спази срока и се позове изрично на чл. 220 КТ ,то договорът се прекратява преди срокът на предизвестието да е изтекъл , но се дължи определено по размер обезщетение. От последиците , които има изявлението за пректавяне на трудовия договор и потестативния характер на правото ,следва и даденото от въззивния съд разрешение- след като договорът е вече прекратен,работодателят не може да упражнява дисциплинарна власт. Въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на горното правно положение , т.е оспорване, което не се основава на правен източник , нито в изложението се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл .
Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение от 27.07.2011г по гр.дело № 13472/2010г. на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top