2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
София, 08.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №545/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. чрез адв. Я. В. от САК срещу решение от 25.11.2011г. по гр.дело № 1481/2011г. на Софийски градски съд , с което е обезсилено решение от 07.10.2010г по гр.д № 55699/2009г на Софийски районен за отхвърляне на иск за прогласяване нищожност на възлагателно постановление Въззивният съд е приел иска за недопустим
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква ,че съгласно обжалваното решение се дерогира императивната разпоредба на чл. 444 т.7 ГПК ( чл.339 б.”в” ГПК отм) ,че единственото жилище на семейството е несеквестируемо .Според защитата правната логика следва да е друга –ако въпреки несеквестируемостта жилището е станало обект на принудително изпълнение , изпълнителните действия , в т.ч възлагателното постановление , са нищожни .В тази връзка се поставя и въпрос дали чл.496 ал.3 ГПК санира допуснато принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество ,не е ли приложима нормата на чл. 26 ал.1 предл първо ЗЗД към влязлото в сила постановление ,което въпреки особения ред , обективира продажба ,извършена в противоречие със закона. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК като защитата счита ,че действителната воля на законодателя е противна на даденото от въззивния съд разрешение и тълкуване .
В отговор ответника К. Х. П. изтъква ,че защита по исков ред при наведените с иска предпоставки в случая не е допустима,както правилно и съответно е преценено .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата не формулира и не поставя материално правен или процесуалноправен въпрос извън тезата си , че от изричната норма на чл.496 ал.3 ГПК ,според която ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред , освен в уредените изрично , следователно изчерпателно , случаи , следва да се изведе обратно разрешение , противно на ясно изразеното нейно съдържание .
Въззивният съд е обсъдил поддържаната и понастоящем изразена чрез въпроси правна теза на защитата и е дал отговор , съответен на константната практика и закона. При постановяване на обжалваното решение СГС е съобразил наличието на недопустимо произнасяне с решение на първата инстанция , по иск, предявен за установяване на нищожност на възлагателно постановление при общите основания на чл. 26 от ЗЗД . Искът е недопустим поради ограничената и изчерпателна законова уредба на защитата срещу изпълнение върху имот на длъжника ,бил той съпружеска имуществена общност или имот ,върху който не може да се насочва принудително изпълнение , която уредба е несъвместима с исканата в случая защита . Прилагайки нормата чл. 496, ал. 3 от ГПК при конкретната преценка допустим ли е исков процес с предмет недействителност на възлагателно постановление на общо, почерпано от чл. 26, ал. 1 т.1 от ЗЗД основание ,въззивният съд не е дал повод за поставяне на въпрос, свързан с тълкуването на тази норма. Нейното съдържание е ясно и недвусмислено , налага извод, че извън уредените хипотези, свързани с нарушаване на реда по чл. 490 ГПК или невнасяне на цената, иск за недействителност на постановлението за възлагане, съдилищата не следва да приемат за разглеждане. В доктрината и практиката няма спор във връзка с това разрешение,което е изразено както в цитираната от Софийски градски съд практика на ВКС,така и в определение №472/2008г по ч.д.№2228/2008г V г.о на ВКС ,практика по реда на чл.247 ал.3 ГПК.
Не е налице проблематиката , изтъквана от защитата на жалбоподателката като основание за допускане до касация . Като публично процесуално право и форма на защита чрез съд , правото на иск търпи ограниченията , произтичащи от законовата уредба Не е обективиран критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК , тъй като цитираното основание за допускане до обжалване не се аргументира с полемика по доводи , поддържани в противоречие със закона и действащия правен ред .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.11.2011г. по гр.дело № 1481/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .