3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 01.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1577 / 2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Българска национална телевизия срещу решение от 15.07.2011г по гр.дело № 4587/2011г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 02.07.2009г по гр.д.17329/2008г на Софийски районен съд по трудов спор ,в частта по исковете на основание 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и след отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ Спорът е разрешен без да бъдат съобразявани доказателства , които касаторът е представил към въззивната жалба с твърдението ,че ги е изпратил на съда по пощата още с отговора на исковата молба
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за „пропуснат” от страна на ответника срок за отговор на исковата молба. Цитира се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , обосновката му се изразява в становището , че липсва съдебна практика. Коментират се чл. 260 т.6 и чл. 266 ал.3 ГПК като неправилно приложени от въззивния съд ,тъй като въпросните отговор на исковата молба и доказателствата към него са били представени с въззивната жалба , но Софийски градски съд е приел правата на ответника за преклудирани . Твърди се противоречие с приложените решения №497/2010г гр.д№1235/2010г ІІ г.о на ВКС реш.№326/2009г по д.№2318/2008 ІІ г.о ,реш.№54/2009 по гр.д.№5683/2007г ІІ г.о ,реш.№141/2009 гр.д№646/2008 ІV г.о,по въпроса за „законността на уволнението на служителя” ,правото на защита и принципа за установяване на истината .
Ответникът по жалбата Л. Г. М. е заявила писмен отговор . Обжалваното решение е правилно, изложението няма мотивация .Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По въпроса за видовете доказателства , които въззивният съд може да приеме при спазване разпоредбите на чл. 260 т.6 и чл. 266 ал.3 ГПК, както и за последиците , когато ответникът не представи доказателствата си в срока за отговор , е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК , обобщена в реш.№893/2010г гр.д.№111/2009 ІІІ г.о , реш.359/2011г гр.д.№1878/2010г , така че общото съображение на касатора за липса на съдебна практика ,по процесуален въпрос, не може да бъде споделено. При това, по отношение на допустимите доказателства въззивния съд се е съобразил с установената вече практика , според която пред него могат да се приемат само три групи доказателства – които страните не са могли да узнаят , посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор , нововъзникнали след подаване на жалбата доказателства, съответно след изтичане срока за отговор и доказателства , които не са били допуснати поради процесуални нарушения.
Въззивното решение не е в противоречие с установената по реда на чл. 290 ГПК практика, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . При обжалваното понастоящем решение решаваща се оказала преценката ,че въпреки твърденията си за изпращане на отговора и доказателствата по пощата ,с адрес първоинстанционния съд , липсата им по делото до неговото приключване в първа инстанция не се дължи на нарушения на съдзопроизводствени правила ,доколкото обратната разписка не е надлежно оформена и поради това не е доказтелство за твърденията на въззивника ,че ги е изпратил в срок . Общ правен въпрос , която няма връзка с тази решаваща в случая по делото преценка , не може да обоснове допускане до касационно обжалване , съгласно поясненията , дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд не приема да е налице противоречие между обжалваното решение и приложените от касатора. В реш. №497/2010г гр.д№1235/2010г ІІ г.о на ВКС,което е за отмяна , при основанието по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК е прието нарушение на реда за призоваване , в следствие на което и на участие в процеса , но в настоящия случай упълномощен представител на ответника – касатор се е явил в съдебно заседание пред първа инстанция ,редовно призован. В същото заседание определението по чл. 140 ГПК е било докладвано от районния съдия , а в него е отразено ,че отговор не е постъпил , че доказателства от ответника не са ангажирани и пр. Останалите приложени съдебни решения на ВКС, в които различни процесуални нарушения по конкретни дела са преценени като съществени ,са постановени по прилагането на ГПК (отм) и не става ясно в каква връзка същите се изтъкват от защитата . Липсва сходство на обстоятелствата ,обусловили решението по изтъкнатите за сравнение дела , липсва обоснова на заявеното противоречие по конкретен правен въпрос , извън оплакването на нарушено право на участие . Процесуалната дисциплина и свързаните с това срокове , след които възможността за представяне на доказателства се преклудира, не са в конфликт с основните принципи , гарантиращи участие на страните в процеса. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по този принципен въпрос .
Ответникът по жалбата претендира разноски ,но не ги е установил .Поради това не следва да се присъждат .
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.07.2011г по гр.дело № 4587/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .