2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 05.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №112/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на В. В. В.-К. със съдебен адрес [населено място] ,срещу въззивно определение № 3467 от 21.12.2010г по ч.гр.дело № 3171/2011г на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено определение от 29.09.2011г РС [населено място] на основание чл. 119 от ГПК , за изпращане на образувано по иск за развод дело , на Софийски районен съд , по отвод за местна подсъдност. Жалбоподателката поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалните въпроси „ кой е родово компетентния съд ,който следва да разгледа брачен спор (брачно дело ) страни по които са български гражданин и гражданин на държава , която не е член на ЕС , при условие , че роденото дете пребивава и се отглежда от майката”.Следващия въпрос е доколко са приложими конкретно посочени разпоредби от Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г при определянето на компетентния съд , при спор относно развод и отношението на тези норми към чл. 105 ГПК. . Изтъква се , че на поставените въпроси не е даден отговор в практиката ,аргументира се наличието на празнота в закона
Ответникът по жалбата не е заявил отговор
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е свързан с решаващите съображения на съда , постановил обжалвания акт и да е от значение спорния предмет , разрешен с обжалвания акт . Не е бил преценяван , нито повдиган въпрос за родова подсъдност, или за компетентност на българския съд , като съд по обичайно местопребиваване на ищеца по правилото на чл. 3 от Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г , спрямо компетентност на друг съд на държава –членка на ЕС ,или въпрос за «по –подходящия съд за разглеждане на делото в най добър интерес на детето » (чл. 15 от Регламент ЕО №2201/2003 ). Въззивният съд не се е занимал и не е бил предмет на обжалваното първоинстанционно определение въпросът за родовата подсъдност, а този за местно компетентния български съд , по отвод на ответника , позовал се на постоянния си адрес по иск за развод – иск , при който местната подсъдност се определя по общите правила ,когато съпрузите не живея заедно
Разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за местно компетенния съд по иска , обусловил в случая и решаващите изводи , че делото е подсъдно на друг районен съд предвид основателния и своевременен отвод на ответника , е принципно въпрос изяснен в практиката на ВКС , предвид вече постановено по чл. 274 ал.3 ГПК определение по ч.гр.д№569/2011 ІІІ г.о. Въззивното определение е съобразено с тази практика . От общата разпоредбата на чл. 105 ГПК следва , че искът за развод е местно подсъден на съда , в района на който остветникът има постоянен адрес. Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната,когато той е различен, преценяват се обстоятелствата по чл. 119 ГПК. Местната подсъдност не е служебен въпрос ,съдът е длъжен да съобразява възражението ,когато обстоятелствата, изтъкнати от ответната страната , са установени . За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма , обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание . Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба , която го урежда , в съответствие с трайната практика .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3467 от 21.12.2010г по ч.гр.дело № 3171/2011г на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.