3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 16.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1529/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение №212 от 25.05.2011г по гр.дело № 268/2011г. на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 07.12.2010г по гр.д № 1405/2009г на Благоевградски РС , по частично уважен срещу касатора и други ответници иск на основание чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние , по освидетелствани професионални заболявания .
В изложение , касаторът формулира въпроса като „свързан с имуществената отговорност на работодателя при увреждане на здравето , по конкретно във връзка с прилагане на чл. 200 КТ” Изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение №376/2010г по гр.д№1188/09 ІV г.о, според което ново обезщетение не се дължи , когато при присъждане на първоначалното влошаването е било предвидено .Според касатора въззивният съд е направил обратното ,като не е съобразил двете предишни решения , с което е обезщетен ексцес .В противоречие със същото решение на ВКС е игнорирал изискването за причинна връзка ,като е приел ,че то е вече установено с предходни решения, като свързано с работната среда. Противоречие се изтъква и с решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о , според което ново обезщетение не се дължи, ако не е доказано твърдението за ексцес на професионалното заболяване ,като реално влошаване ,а извод на вещо лице, че тенденцията е за влошаване , не е доказателство. В обжалваното решение се приема за установен ексцес по заключение , което според защитата не установява влошаване .В противоречие с решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о и решение № 185/2010г гр.д № 5264/08 ІІІ г.о , въззивният съд прима влошаване ,макар че приложените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК не съдържали данни за това , от тях следвало ,че има подобрение. Същия довод , за несъобразяване с ЕР на ТЕЛК,за неправилен извод относно причинната връзка и обема на вредата , подлежаща на обезщетяване при ексцес , се изтъква като противоречие с приетото в решение № 933/2009 по гр.Д.2687/І г.о ,реш. № 285/2006г гр.д.№2060/03 ІІІ г.о и др., при основанието на чл. 280ал.1 т.2 от ГПК.
В отговор ответникът по жалбата В. Й. Г. чрез пълномощника си адв. М. Т. оспорва сочените основания за допускане на жалбата до разглеждане, изтъква липсата на поставен правен въпрос ,изтъква и наличието на задължителна тълкувателна практика , с която въззивният съд се е съобразил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
В изложението липсва формулиран правен въпрос. Посочването с кой институт на правото ,с прилагането на коя правна норма(в случая чл. 200 КТ ) материалноправният въпрос „ е свързан”, не изчерпва изискването същият да бъде ясно формулиран . Навеждат се като примери множество съдебни решения от практиката , но без поставен правен въпрос , по който именно да се обоснове противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , съпоставката на решенията в изложението се свежда до изтъкване на различния краен резултат, или преценка на доказателствата ,които в различните случаи са различни и съответно обуславят различни изводи по основанието на иска . Противоречието ,като теза на касатора , се основава на доводите му по значението на допуснати и съответно преценени доказателства ,оспорват се фактическите изводи на съда. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение №376/2010г по гр.д№1188/09 ІV г.о, според което ново обезщетение не се дължи , когато при присъждане на първоначалното влошаването е било предвидено . Противно на твърденията на касатора ,.въззивният съд не е дал обратно разрешение ,тъй като за да приеме дължимост , изрично е обсъдил обема и характера на вредите, съответно възмездяването им по първоначално воденото дело №957/1995г на Б. , така и установените и възмездени вреди от влошаване на здравословното състояние , предмет на приключили последващи съдебни производства ,коментирал е обстойно съдържанието на представените ЕР на ТЕЛК ,както и заключението на вещите лице във връзка с всяко едно от трите професионални заболявания Така е достигнал до извод в какво се изразява конкретно състоянието на ексцес , основанието искът да бъде частично уважен. Въззивният съд не се отклонил от установените в практиката изисквания и предпоставки за уважаване на иска по чл. 200 КТ при ексцес , анотирани и от касатора при цитирането на решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о и решение № 185/2010г гр.д № 5264/08 ІІІ г.о, № 933/2009 по гр.Д.2687/І г.о ,реш. № 285/2006г гр.д.№2060/03 ІІІ г.о , а ги е следвал. Благоевградски ОС е обсъдил доказателствата и е достигнал до изводи , които касаторът оспорва , тъй като превратно разчита съдържанието на приложените ЕР на ТЕЛК при съпоставката на определените проценти загуба на работоспособност от професионалните заболявания ,спрямо общите. Превратно коментира и заключенията на вещите лица и техните изводи . На всички ответни доводи въззивният съд е отговорил , а Върховен касационен съд не приема преформулирането им като обосновка на противоречие между цитираните решения и обжалваното. Противоречието по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да е по правния въпрос, решаван противоречиво от съдилищата , а правен въпрос , както се изтъкна , липсва поставен в изложението на настоящия касатор .
Касаторът дължи установените разноски на ответника по жалбата , в размер на 200 лева
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №212 от 25.05.2011г по гр.дело № 268/2011г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда [фирма] да заплати на В. Й. Г. сумата 200 лева разноски по настоящето дело
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .