5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 15.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №77/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] ,чрез Кмета на общината , представляван от адв. Кр. Г. ,срещу решение № 367 от 28.06.2011г по гр.д. № 159/2011г на Софийски окръжен съд, с което в трудов спор, в една част е потвърдено решение по гр.д № 611/2010г на Сливнишки районен съд , по отменена като незаконосъобразна заповед на Кмета на общ Драгоман за уволнение на основание чл. 325 т.12 КТ, а след отмяна на първоинстанционното решение,въззивният съд по същество е уважил и иска по чл. 225ал.1 КТ.
Като основание за допускане до касация се поддържа наличие на противоречива практика на съдилищата, относно това дали съдебният контрол за законосъобразност на уволнението следва да се ограничи само до посоченото в исковата молба основание за незаконност и повдигнатия от ищеца правен спор ,който е дали кметът на общината има правомощия да определи длъжностните наименования и характера на правоотношението със служителите от общинската администрация.По въпроса за компетентността на кмета с оглед правомощията по чл. 44 от ЗМСМА, е цитирана и приложена практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК .В решение №231 /2004 г по гр.д.1267/2002г ІІІ г.о ВКС не приема да е задължително промени в щатното разписание да се извършват с решение на общинския съвет ,по аргумент от чл. 21 т.2 от ЗМСМА и няма пречка кметът да стори това.Приложени са и решения №204/2010г гр.д№229/2009 ІV г.о и реш.№1015/2009г по грд№278/09 ІІІ г.о ,според които в правомощията на кмета е изменението на длъжностното разписание в рамките на гласуваната от общински съвет структура , както и вида правоотношение . Според касатора ,даденото Софийски окръжен съд разрешение е в обратния смисъл .
Следващия въпрос , по който се твърди да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липсата на практика , е може ли решаващия съд да се произнесе в трудовия спор , по искове на основание чл. 344 КТ ,след като е налице конкретно висящо дело пред административния съд , по оспорване на административния акт , с който се определят длъжностите ,които в бъдеще да се заемат по служебно правоотношение ( и на който административен акт е основана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , в случая. )
Поставя се и въпрос за допустимостта на доказателствени средства във въззивната инстанция ,за забраната по чл. 266 ал.1 ГПК ,която не е спазена от Софийски окръжен съд ,по иска за обезщетение.Допуснато е ищецът да ангажира доказателства въпреки забраната. Конкретно основание по чл. 280 ал.1 ГПК не се посочва, липсва и обосновка в тази връзка .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване ,като съображенията са следните :
Първият от поставените въпроси в изложението е формулиран като процесуален, за предмета на трудовия спор като зададен от ищеца , с оглед изложените в исковата молба обстоятелствени твърдения – дали съдебният контрол за законосъобразност на уволнението следва да се ограничи само до посоченото в исковата молба основание за незаконност и „повдигнатия от ищеца правен спор”, но доводът за противоречие по него е подкрепен с решения от задължителната практика на ВКС ( реш. №204/2010г гр.д№229/2009 ІV г.о , реш.№1015/2009г по грд№278/09 ІІІ г.о, №231 /2004 г по гр.д.1267/2002г ІІІ г.о ВКС) по друг въпрос , който е материалноправен .Приложената практика е по въпроса за правомощията на кмета при определяне щатните длъжности в рамките на гласуваната от Общински съвет структура , както и вида правоотношение. По определение на касатора ,в същия материален въпрос се изразява „повдигнатия от ищеца правен спор”, но Върховен касационен съд не приема това определение за предмета на настоящето делото . От значение за основанието на иска по чл. 344 т.1 КТ е законосъобразността на заповедта за уволнение , предвид оспорваните от ищеца материални законови предпоставки за издаването й на посоченото в нея основание (чл. 325 т.12 КТ ) . Разрешеният правен спор по иска не е бил за компетентността на кмета по принцип , а за законосъобразността на конкретното уволнение. В случая съдът не е приемал ,че последният не е компетентен да промени вида правоотношение от трудово в служебно, или че не може да промени наименованието на една длъжност , а че след като през 2010г Общинския съвет е отказал да одобри исканите от кмета промени, при които се премахва заеманата от ищеца по делото длъжност ”Сигурност , управление при кризи и Гражданска защита” , не може в съответствие с предишната, одобрена през 2009г структура и с последваща кметска заповед същата длъжност „ да става финансов контрольор” и същевременно да се промени и вида правоотношение при нейното заемане,за да се изтъкне основанието за освобождаване . Решение за промяна на структурата не е взето от общинския съвет, а ако е имало трансформация , тъй като от една , длъжността „става” друга, то посочването на основанието по чл. 325 т.12 е незаконно. Допълнително решаващо съображение на Софийски окръжен съд е ,че въпросната заповед на Кмета (З-д РД 15-149/3006.2010г , за промяната ) е отменена от Общинския съвет с решение и същото не е било отменено по съдебен ред (реш.№6717/2011г адм д.№2106/11г ВАС). Друго обстоятелство , свързано с цитираното едва в касационната жалба висящо административно производство по адм.д.№696/2010г на Административен съд София- област ,не е изтъквано в хода на процеса. Правен въпрос , предпоставен от съществуването на факти , които не са били изтъкнати в хода на делото , съответно процесуален въпрос за евентуални действия на решаващия съд във връзка тях , не може да има отношение към решаващите съображения на съда и обстоятелствата , които са ги обусловили .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по третия поставен процесуалноправен въпрос. В случая от СОС е била констатирана нередовна искова молба ,по която се е произнесъл районния съдия – липсвали са обстоятелствени твърдения ,не е бил посочен и размера на иска , което е опорочило доказателствения процес пред първа инстанция .В съответствие с тълкувателната практика на ВКС , на ищеца и бил даден срок за отстраняване на нередовността,което е обусловило възможността правният спор по иска за обезщетение да се развие пред втора инстанция.Поради това, общо поставеният въпрос по приложението на чл. 266 ал.1 от ГПК е неотносим при конкретните обстоятелства .
Неотносимо в случая се акцентира въпроса за съотношението на правомощията на Общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА и тези на изпълнителния орган по чл. 44 от същия закон при положение ,че други обстоятелства са съответно преценени като решаващи. Обжалваното решение не следва да се допуска до разглеждане по същество
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 367 от 28.06.2011г по гр.д. № 159/2011г на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .