4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
София, 01.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №443/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. В. И. срещу решение № 1578 от 21.10.2011г. по гр.дело № 1719/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2011г по гр.д.№01491/2006г на Софийски градски съд , уважен е бил иск срещу касатора на основание чл. 30 ЗЗД ,за унищожаване на договор за паричен заем
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд по процесуални въпроси : задължен ли е въззивният съд да спре делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго производство ,което има обуславящо значение за правилното разрешаване на висящия правен спор по делото ,при известни данни за престъпни обстоятелства ,изясняването на които с влязъл в сила съдебен акт (присъда) има определящо значение ,следва ли съда при наличие на данни за заинтересованост и на двете групи свидетели еднакво да приложи разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм) , длъжен ли е да изложи подробни аргументи и мотиви защо дава вяра на показанията на едни заинтересовани свидетели ,пред тези на други . По първия въпрос се поддържа противоречие с т.8 от ТР №1/17.07.2001 ОСГК на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . По втория въпрос се поддържа противоречие с трайната и неизменна практика на ВС на РБ и ВКС обективирана в решения №1203/1956г по гр.д№5106/56 І г. и решение №65/2010г по гр.д 4216/2008г ІVг.о, последното практика по реда на чл. 290 ГПК , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
От ответника по касационната жалба не е постъпил отговор.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен процесуален въпрос няма връзка с решаващо преценените от съда , съответно установени в случая обстоятелства по конкретното дело, предпоставили отрицателно произнасяне по искането за спиране на основание чл. 182 б.”г” и б.„д”ГПК (отм)
Привличането на ответника по иска с правно основание чл. 30 ЗЗД ,който иск има за предмет унищожаемост на сключен между страните договор за заем, в качеството му на обвиняем в предварително производство, за това ,че с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага принудил ищеца да сключи редица договори , не препятства процесуално законосъобразното развитие и приключване на гражданското дело и положителното установяване на предпоставките за унищожаемост в неговите рамки , тъй като наказателната отговорност на ответника за евентуално престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр ал.1 вр.213а, ал.2 НК не е обуславяща за претендираните по граждански ред последици на унищожаемостта , нито воденото наказателно производство препятства установяването на релевантните за основанието на иска факти , в рамките на гражданския съдебен спор. Неоснователно защитата на касатора привързва към настощия случай мотивите по т.8 от ТР №1/17.07.2001 ОСГК на ВКС,за да обоснове доводите си за недопустимост на обжалваното съдебно решение и противоречие със задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Спиране на исковото производство се налага,съответно недопустимост на решението ще е налице при такава констатирана преюдициалност, обемна от задължителния характер на разпоредбите на чл. 220 и чл. 222 ГПК (отм), както е изтъкнато и в т.8 на цитираното ТР №1/17.07.2001 ОСГК. Затова отказът на САС да спире производството при конкретните обстоятелства не обективира разрешение в противоречие ,а в съответствие с установената практика .
Вторият въпрос в изложението е предпоставен от твърдение на защитата за нарушение на процесуалното правило на чл. 136 ал.1 ГПК при преценката на гласните доказателства , но обжалваното въззивно решение , при изложените мотиви защо съдът възприема възможна заинтересованост на част от свидетелите , не дава основание за формулиране на правен въпрос въз основа на подобно оплакване . Въззивният съд не е игнорирал свидетелски показания , обективирал е преценките си и вътрешното си убеждение , включително по отношение волята на някои от свидетели за кажат истината и вероятната причина за това. Изводът за възможна заинтересованост следва да се мотивира , което изикване е изпълнено .Не е мотивирано оплакването на защитата ,че съдът е игнорирал друга възможна , поддържана от ответника заинтересованост при показанията на една от свидетелките. Противоречие в твърденията е била установена (след очна на свидетелите К. и Г.) за част от фактите и в мотивите на решението се съдържа обосновка на възприетото от фактическа страна , при съобразяване с всички други установени факти и връзката между тях, включително заключението на медицинската експертиза.Така заинтересоваността е изтъкната и съобразена от въззивния съд при трайно установените и указани в практиката съпоставки , не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираните от практиката на ВС на РБ решения по отделни дело ,както и с решение №65/2010г по гр.д 4216/2008г ІVг.о на ВКС
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1578 от 21.10.2011г. по гр.дело № 1719/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .