3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1723/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Е. срещу решение от 05.07.2011г. по гр.дело № 10773/2009г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 12.02.2008г по гр.д.№ 10380/2007г на СРС и е уважен обективно съединения иск за сумата 1920 лв. представляваща стойността на протеза , като обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 49 вр чл. 53 ЗЗД от претърпяна трудова злополука , присъдена е мораторна лихва върху същата главница ,както и в частта , с която е потвърдено същото решение, за присъждане на обезщетение за други имуществени вреди – разход за домашна помощ и придружител за исковия период ,разлика между пенсията на ищеца и заплатата , която би получавал, и мораторните лихви върху тези вземания .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че по иска за сумата 1920лв (стойност на протеза за крак) обжалваното решение е в противоречие друго влязло в сила решение ,с което същата вреда е обезщетена Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се поставя въпрос за правно недопустимото положение една и съща вреда да се обезщетява два пъти. значение на протокола за проведен подбор и е представено постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение №14/2010г по гр.д.№4322/2008 ІІІ г.о . се По касационната жалба в частта за присъдената разлика между пенсията на ищеца и заплатата , която би получавал, основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с оплакването за необоснованост –съдът не е изяснил критериите ,на които са основава определянето на размера на обезщетението ,приложил е критерия „справедливост” на чл. 52 ЗЗД .
Отговор от ответника не е постъпил .
В частта , с която се обжалва въззивното решение, постановено след отмяна на първоинстанционното , както и в частта ,с която е потвърдено произнасянето по иска за присъждане допълнителни разходи за придружител (болногледач ) в размер на 4400 лева , касационната жалба не отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК и не е допустима .Цената на обективно съединения иск за обезщетение за сумата 1920лв (стойност на протеза за крак) също е под размера на посочената норма.
В останалата част ,след преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По иска за разликата между пенсията на ищеца и заплатата , която би получавал , предявен за сумата 7600 лева ,уважен на първа инстанция в размер на 5993,87 лева ,а от въззивния съд до размера на 4376,34 лева съгласно възприетия вариант по заключение на вещо лице , касаторът няма основания изтъква института на чл. 52 от ЗЗД , предвид решаващите съображения на въззивния съд. Софийски градски съд е приел за дължима присъдената разлика по съображения,които нямат връзка с понятието „справедливост”. Касаторът не е поставил и правен въпрос , която да е свързан с изводите на съда по основанието на иска или неговия размер , не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК. Липсва както обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,така и връзка с конкретните обстоятелства по делото . Размерът на обезщетението е определен в съответствие с трайната практика ,въз основа на заключение на вещо лице , същото не е било оспорено. Ето защо не е налице и основание за допускане до касационно обжалване в тази част и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение от 05.07.2011г. по гр.дело № 10773/2009г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 12.02.2008г по гр.д.№ 10380/2007г на Софийски районен съд и е уважен обективно съединения иск на В. А. Е. за сумата 1920 лв. стойност на закупена протеза за крак, обезщетение на имуществени вреди на основание чл. 49 вр чл. 53 ЗЗД от претърпяна трудова злополука , мораторна лихва върху същата главница ,както и в частта , с която е потвърдено решение от 12.02.2008г по гр.д.№ 10380/2007г на Софийски районен съд по обезщетението за вреди – разход за домашна помощ и придружител ,за исковия период и мораторна лихва .
Не допуска касационно обжалване на решение от 12.02.2008г по гр.д.№ 10380/2007г на Софийски районен съд в останалата обжалвана част .
В частта , с която касационната жалба е оставена без разглеждане ,определението подлежи на обжалване с частна жалба , в седмичен срок от съобщението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .