Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. София, 28.01.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети и втори януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 386/2008година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. ,Ш. П. Г. и Н. П. М. и Н. П. М. чрез пълномощник адв. Мсрещу въззивно решение от №226 от 05.11.2007г по гр. д. № 197/2007г г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 27.03.2007г по гр. д. № 20/ 2006г на Крумовградски районен съд . По същество е бил отхвърлен предявен от настоящите касатори иск по чл.108 ЗС срещу О. К., за ревандикация на недвижим имот.
В хода на настоящето производство е починала В. Г. М. , нейни наследници по закон са останалите касатори .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, развити са доводи за неправилно прилагане на материалния закон доколкото съдът е приел ,че приложим за случая закон е ЗСПЗЗ, а не чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ. Съображения са развити в жалбата .
Ответникът по касация О. К. не е заявил становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал.1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимиране стране и е процесуално допустима.
Разгледана по същество ,касационната жалба е неоснователна .
Ищците по делото са предявили ревандикационна претенция по отношение на имот ,безспорно бивша земеделска земя до 1976г. , както е изяснено от приетото заключение на вещо лице . Претендираната площ в чертите на гр. К. е била заявена от ищците по реда на земеделската реституция , но в процесната част 9,0 дка е отказано реално възстановяване поради това ,че са налице обстоятелства по чл. 10б ал. от ЗСПЗЗ. Имотът представлява кооперативен пазар и е общинска собственост. Активната си легитимация ищците в настоящия процес основават на упражнявано несмущавано владение за период от 1964 до 1976г от наследодателя им П. Н. М. и реституционния ефект на чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ , чл.79 ал.1 от ЗС се изтъква като придобивно основание заедно с положителното твърдение, че имотът е в строителните граници на гр. К. от 1964г, а стопанството не го е ползвало и обработвало фактически и преди това ,в тази насока са ангажирани показанията на един свидетел .
По делото е безспорно изяснено друго . Имотът е включен в границите на урбанизирана територия не през 1964г , а през 1976г по силата на благоустройствен закон. До тогава е представлявал обработваема земеделска земя и за да приеме на свой ред иска за неоснователен , въззивният съд е изтъкнал това решаващо обстоятелство с оглед приложимия съгласно действащите закони ред за реституция на правото на собственост .
Решението е правилно и законосъобразно.становените по делото обстоятелства сочат като приложим закон ЗСПЗЗ , ищците са заявили правата си по съответния специален ред и производството по възстановяване на правата им е приключило. Касаторите необосновано считат отрицателното си твърдение ,че след 1976г основание за отнемане на имота от наследодателя им не е имало , за основание на хипотеза по чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ. В случая, със специално решение на компетентен тогава орган към МС е променен статута на обработваемата земя , за да бъде включена в чертите на гр. К. през 1976г. и това е станало по реда на благоустройствените закони . Така установеният факт сочи на извод за характера на спорния имот към момента на претендираното давностно владение , за правния режим на земеделската земя като социалистическа собственост и невъзможността подобен имот да се придобива по давност за посочения в иска период. По по-същественото е , че при безспорно установени предпоставки за прилагане реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и вече упражнени по този ред права , изтъкваните с иска факти не са относими към основанието на друг реституционен закон. Отхвърляне на искането за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не следва да се възприема като аргумент против възможността отнета собственост да се реституира, но само тогава,когато обстоятелствата обосновават приложимостта на друг закон за връщане на обобществени имоти ,при конкретно установени обстоятелства . Съдилищата са изтъкнали конкретно и обосновано кои обстоятелства сочат ЗСПЗЗ като приложим ред и тези обстоятелства са безспорно установени по делото .
Като е упражнил решаваща дейност , излагайки от правна страна съображения за неприложимост на ЗВСОНИ към установените по делото факти , въззивният съд е приложел правилно материалния закон и не е дал касационен повод за отмяна на решението. Оплакванията на касаторите за незаконосъобразност на изтъкнатия от въззивния съд решаващ мотив са неоснователни, други оплаквания не са и развити в касационната жалба . Като правилно и законосъобразно , решението на Кърджалийски окръжен съд следва да бъде оставено в сила .
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от №226 от 05.11.2007г по гр. д. № 197/2007г г. на Кърджалийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2