Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. София, 17.02.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 678/2008година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. и К. Н. С. срещу въззивно решение от 18.05.2007г по гр. д. № 3474/2002г г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.08.2001г по гр. д. № 5366/ 1996г на Софийски районен съд . По същество е разгледана жалба на настоящите касатори по реда на 52 от ППЗСПЗЗ срещу решение, взето от общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС „М” с. Г., за разпределение на имуществото му .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, доколкото касаторите не са приети за единствени легитимирани кандидати при разпределението на сграда , застроена върху реституиран в тяхна полза терен. Съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства, както изисква чл. 188 от ГПК ,определени действия на правоимащите по чл. 27 ал.1 от ЗСПЗЗ е следвало да се преценят като нищожни . Съображения са развити в жалбата .
Становище в оспорване на касационната жалба е заявил А. Н. Г..
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимиране страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество ,касационната жалба е неоснователна .
Ищците по делото, в качеството си на заинтересовани правоимащи, са обжалвали протокол от събрание на пълномощниците на лицата по чл. 27 ал.1 от ЗСПЗЗ, проведено на 23.12.1995г по реда на §29 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.-45/1995г) вр. чл.52 ал.2 и чл. 56 от ППЗСПЗЗ. Предмет на жалбата е взето от общото събрание решение за утвърждаване на проект за доразпрледеление на имущество на заличеното ТКЗС с. Г. в частта, с която на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ в полза на земеделска кооперация „Е”, тогава в процес на регистрация и представлявана от З. Б. Ц., е предоставена една сграда – ремонтна работилница . Няма спор ,че кооперацията е вписана в регистъра на съда след датата на обжалваното решение . Претенциите на жалбоподателите са, че като реституирани собственици на земята,върху която тази работилница е застроена, е следвало да бъдат предпочетени при разпределението, а формалните основания , изтъкнати при обжалването, са липсата на обозначение с посочени имена на лица срещу подписите в утвърдения документ , както и липсата на регистрация на кооперация„Е”към момента на разпределението. Твърденията на жалбоподателите са обсъдени от въззивния съд и отхвърлени като неоснователни. Прието е за ирелевантно чия собственост е земята под процесната сграда и че кооперацията , в процес на регистрация , е участвала допустимо в разпределението предвид чл.6 от ЗК (отм), уреждащ правните последици за този случай . Обстоятелството че проекта , възложен от Общото събрание на правоимащите , е подписан от изрично натоварените да го изготвят лица без да са посочени имената им , не води до неговата нищожност, щом е безспорно ,че подписите са именно на оторизираните да извършат разпределение и това е видно от съдържанието на документа ,както и от решението за утвърждаването му.
Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването на касаторите за необсъждане на доводи и възражения, невъзприемането на ищцовата теза от решаващи съд не е равнозначно на процесуално нарушение по чл. 188 от ГПК.становените по делото обстоятелства сочат обоснованост на извода ,че при разпределението не е допуснато нарушение на процедурата и материалните предпоставки на закона . Разпоредбата на чл. 27 от ЗСПЗЗ и регламентирания специален ред за разпределение на имущества на прекратени организации по §12 от ЗСПЗЗ не легитимира настоящите жалбоподатели като лица с предимство при разпределението на сграда от имуществото на ТКЗС, с оглед на това чия собственост е терена. Без значение е и това какъв е статута на самата сграда според градоустройствените норми . Правилно е прието, че изтъкваното от ищците съдържание на протокола, не сочи на порок , водещ до нищожност. Като е упражнил решаваща дейност , мотивирайки от фактическа и правна страна съображения за неоснователност на поддържаните от жалбоподателите твърдения и доводи, при преценка на установените по делото факти , които се явяват безспорни при събраните писмени доказателства, въззивният съд е приложел правилно материалния закон ,не е нарушил процесуалните правила и не е дал касационен повод за отмяна на решението.
Като правилно и законосъобразно , решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила .
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.05.2007г по гр. д. № 3474/2002г г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2