Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
гр. София, 25.06.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2391/2008година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. , И. Х. П. , Е. Х. Д. ,Ц. Х. Н.,Д. Й. Т., Г. Й. Т. и П. Й. Х. чрез пълномощник адв. Ст. С. срещу въззивно решение от 28.06.2006г по гр. д. № 378/2006г на Софийски градски съд , поправено с решение от 24.03.2008г , с което е оставено в сила решение от 17.06.2002г по гр. д. № 807/ 2000г на Софийски районен съд . По същество е бил отхвърлен предявен от настоящите касатори и починалата С. К. М. иск по чл.108 ЗС, за ревандикация на реституиран по ЗСПЗЗ недвижим имот.
Постъпила е и касационна жалба от наследниците на починалата още на 05.06.2004г С. К. М. , които не са били конституирани до посатновяването на обжалваното решение и не са участвали в производството . Касационната жалба на упълномощилите адв. Ст. С. страни съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Допълнително и с оглед изтъкнатите от наследниците на починалата С. К. М. в касационната жалба от 28.02.2008г доводи за съществени процесуални нарушения, се поддържа искане за обезсилване на решението, недопустимо постановено при участие на ненадлежни страни .
Ответниците по касационните жалби С. Г. Б. и В. Г. К. оспорват основателността на първата и допустимостта на втората жалба , съображения са развити от адв. Д.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал.1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба на З. И. К., Х. И. М. и Д. И. М. , всички наследници на починало лице, по отношение на което недопустимо е проведено производство и е постановено въззивно решение , не изхожда от легитимирани страни и е процесуално недопустима. Касаторите-наследници не са участвали във второинстанционното производството и не могат да обжалват въззивно решение, тъй като не са били конституирани като страни . Обстоятелството ,че потвърденото от Софийски градски съд първоинстанционно решение , като постановено при участие на наследодателката им приживе , ще има сила за тях , ги легитимира да искат отмяна на въззивното решение чрез извънредните способи , но не и безсрочно да го обжалват .
Касационната жалба на В. К. В. , И. Х. П. , Е. Х. Д. ,Ц. Х. Н.,Д. Й. Т., Г. Й. Т. и П. Й. Х. е процесуално допустима и по същество основателна , макар и не изцяло по съображенията , изложени в нея .
След постановяване на обжалваното въззивно решение и видно от приложеното уд. № 99/06.07.2007г на общ. Самоков , безспорно е установено , че още преди с решение №36/2006 от 03.02.2006г на Върховен касационен съд да бъде прогласена нищожността на първото въззивно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд , ищцата С. К. М. , заявила право на собственост заедно с настоящите касатори , е била починала . Като постановено спрямо починало лице, вместо спрямо наследниците по закон ,които не са взели участие в делото и не са конституирани, обжаваното решение е постановено по отношение на ненадлежна страна . Независимо от това, че конкретният порок на въззивното решение касае конституирането на лица , които не са задължителни другари при предявяването на иска за собственост, положението на лицата , основаващи вещното си право на общ факт , обуславя обезсилване на решението изцяло при констатирана ненадлежност на някоя от страните по спора. Недопустимостта на съдебния диспозитив ,какъвто в случая е постановен на 28.06.2006г по гр. д. № 378/2006г на Софийски градски съд ,засяга личното процесуално положение на всеки от участниците в производството и поради това по- горния съд следи служебно за отстраняването на този порок , като обезсилва решението.
Неоснователен е доводът на ответниците в касационното производство ,че наведените от наследниците З. И. К., Х. И. М. и Д. И. М. основания за обезсилване на решението , не могат да бъдат разисквани като повод за отмяна на решението по касационната жалба на останалите ищци ,предвид положението им на обикновени другари . Както вече се изтъкна , за допустимостта Върховен касационен съд следи служебно. Когато няколко ищци доказват общ правопораждащ факт на собствеността си върху един имот ,т.е по иск на съсобственици за защита на правото им срещу трето лице, положението им при обжалване позволява общо или отделно позоваване на порочни процесуални действия , довели до недопустимост. Друг въпрос е в кои случай на неправилност законът допуска решението да бъде отменено и по отношение на необжалвалите обикновени другари. Разрешенията , коментирани в Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г на ОСГК са различни от случаите , при който е налице недопустимост, наведена като касационно оплакване или служебно констатирана . Недопустимостта може да бъде изтъкната, а и следва да бъде съобразена като касационно основание , доколкото диспозитивното разрешение като акт засяга всички участвали в производството страни. Обезсилването в случая гарантира постановяването на валидно , допустимо и по възможност еднакво за всички обикновени другари решение.
Ето защо , като е провел въззивното производство , съответно е постановил решение по жалба на починала страна, въззивният съд е дал касационен повод за обезсилване на атакуваното решение изцяло , а не частично . Към този порок и способите за отстраняването му няма отношение констатацията , че отменителното решение от 03.02.2006г по гр. д. № 16/2005г на ВКС ІVг.о, също е постановено спрямо починала. Решението на ВКС не е нищожно , както поддържа ответната защита , поради това и постановеното в него надлежно е обвързало по-нататъшния ход на делото, съответно компетентността на въззивния съд да разгледа спора по същество в друг свой състав. Въпрос за допустимостта на решения , които не подлежат на обжалване ,поначало не може да бъде поставян. Постановеното след връщане на делото въззивно решение обаче е недопустимо и следва да бъде обезсилено , което обуславя ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд ,който да конституира надлежните страни и проведе производство с тяхно участие .
Воден от горното, Върховен касационен съд ІІІ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 28.06.2006г по гр. д. № 378/2006г на Софийски градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2