О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 31.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1167/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ТПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. В., чрез пълномощника му адв. М. Л., против решение № 861 от 17.06.2010 г. по в.гр.д. № 1355/2010 г. на Плвдивския окръжен съд, VI гр. състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 13076/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Г.С.Т. „П. П.“, [населено място], искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника му адв. Н.П., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ТПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, който е решил в противоречие с решение № 1719/13.03.2002 г. по гр.д. № 2754/2000 г. и решение № 343/10.05.2001 г. по гр.д. № 1355/2000 г., и двете на ВКС, III г.о., по въпроса за обективното оценяване по критериите на
извършения подбор съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 251/22.10.1993 г. по гр.д. № 1333/1992 г. на ВКС, III г.о. Поддържа още във връзка с посочените въпроси, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице сочените основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросът във връзка с приложението на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ-съкращение в щата, който е обсъден в приложеното решение № 1719/13.03.2002 г. по гр.д. № 2754/2000 г. на ВКС, III г.о., не е означение за настоящия спор, тъй като в случая уволнението е извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ- намаляване обема на работата. По въпроса във връзка с основанието по чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, който е обсъден в решение № 343/10.05.2001 г. по гр.д. № 1355/2000 г. на ВКС, III г.о., няма противоречие с обжалваното решение. В посоченото решение е прието, че преди да премине към въпросите за подбора съдът трябва да прецени съществувало ли е използваното от работодателя основание за уволнение. В настоящият случай съдът въз основа на събраните доказателства е направил извод за наличието на приложеното основание за уволнение- намаляване на обема на работата. Не е налице и противоречие по въпроса във връзка с подбора между обжалваното решение и приложеното решение № 251/22.10.1993 г. по гр.д. № 1333/1992 г. на ВКС, III г.о. Въззивният съд е обсъдил извършения подбор и е приел, че е извършен по критериите на чл. 329 КТ. В изложението на касатора липсват доводи за обосноваване на хипотеза по чл.280 ал.1 т.З ГПК, т.е. произнасяне на съда по въпрос, който касае приложение на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, или макар да има такава се налага тя да бъде променена. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 861 от 17.06.2010 г. по в.гр.д. № 1355/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, VI гр. състав.
ОСЪЖДА И. С. В. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, да заплати на П. Г.С.Т.„П. П.“, [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: