3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 18.03..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1467 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. П. срещу определение № 3851 от 19.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3509 по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила определение № 16951 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 14770 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение ХХ състав за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението на Варненския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на производството.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
С влязло в сила решение е признато за установено, че П. А. П. дължи на [фирма] сумата 4 842,33 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от октомври 2008 г до 20.09.2009 г., ведно с мораторна лихва от 120 лв. и разноски. Ответникът е платил по образуваното изпълнително дело за вземанията на електроразпределителното дружество общо 12 362,46 лв. и е предявил искова молба за връщане на тази сума, с която според него дружеството неоснователно се е обогатило, тъй като още на 21.04.2006 г. той е отчуждил имота. Първоинстанционният съд е прекратил производството поради наличие на сила на пресъдено нещо, с която е преклудирано възражението на ответника, а въззивният съд е потвърдил прекратителното определение. В този случай съгласно чл.274, ал.3 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Това означава, че частният жалбоподател трябва да формулира въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. В изложението си частният жалбоподател не е формулирал такъв въпрос, а само е повторил аргументите си за неправилност на обжалваното определение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане на определението до касационен контрол определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, ако този въпрос не е формулиран от касатора. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна/ ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че поради липсата на формулиран от частния жалбоподател материалноправен или процесуалноправен въпрос, касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3851 от 19.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3509 по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: