3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 17.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д.№ 604 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. К. и И. М. Б. срещу определение № 6544 от 17.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 14541 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 08.09.2012 г. на Софийския районен съд, 46 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на гр.д.№ 16978 от 2011 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателките незадължителна практика на ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая пълномощникът на жалбоподателите твърди, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, но не сочи конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В представеното от него изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е възпроизведено съдържанието на посочените като противоречиви с обжалваното определение решения на ВКС, но не е изведен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС само на това основание касационното обжалване на определението на СГС не следва да се допуска.
Касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице противоречие между обжалваното определение и посочената от жалбоподателите съдебна практика:
1.В решение № 780 от 10.06.2003 г. по гр.д.№ 69 от 2003 г. на ВКС, П. г.о. е прието, че пътят за защита срещу отказа да се деактува държавен имот е исков. В обжалваното определение по същество е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба с мотив, че областният управител няма процесуална правосубектност, а не че не това е пътят за защита срещу отказа на областния управител да деактува имота.
2.В решение № 186 от 16.05.2006 г. по гр.д.№ 2774 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че след възстановяването на собствеността върху земеделска земя държавата не може да се разпорежда с възстановения имот и тези действия на представляващия държавата областен управител са недействителни- въпрос, по който няма произнасяне в обжалваното определение, поради което и няма как да има противоречие с него.
3. Посочената практика на ВАС не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като евентуалното противоречие между практиката на гражданските и административните съдилища не може да се преодолее чрез постановяване на задължителна практика на ВКС по реда на чл.280 от ГПК и чл.274 ал.3 от ГПК. Независимо от горното, липсва противоречие между посоченото определение № 2578 от 18.04.2001 г. по адм.д.№ 2129 от 2001 г. на ВАС, в което е прието, че негативното отношение на Областния управител на [населено място] във връзка с деактуването на имота не е нищо друго освен оспорване и отричане на заявеното право на собственост на ищците, което поражда правния им интерес да търсят защита по съдебен ред на претендираното от тях право на собственост, и обжалваното определение, в което е прието, че делото следва да бъде прекратено не поради липса на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, а поради липса на процесуална правосубектност на посочения като ответник по делото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6544 от 17.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 14541 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.