4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 21.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 17 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3140 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и на Т. С. Д. срещу определение № 71 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д. № 96 по описа за 2013 г. на Великотърновския апелативен съд, съответно в частите, с които е уважено искането на Т. Д. за издаване на разрешение да се извърши безкасово плащане от негова запорирана банкова сметка на сумата от 1000 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение и в частите, с които са отхвърлени исканията на Т. Д. за разрешаване на плащане от запорирани банкови сметки на разходи за балнеолечение, провеждане на изследвания в МБАЛ „Т.”, [населено място], за транспорт, храна, такси и нощувки в [населено място].
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество счита за неправилно определението в частта, с която е издадено разрешение за безкасово плащане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли при преценката на възможността за посрещане на разхода по чл.23, ал.4, т.1-8 от ЗОПДИППД/отм./ от страна на ответника съдът да се ограничава единствено до извършване на констатация относно наличието или липсата на необезпечено имущество и ако не се установи необезпечен актив, задължително да разреши извършване на плащане с имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки?
2. При произнасяне по искане по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД/отм./ трябва ли да се изследва възможността на лицето да упражни правото на управление на обезпеченото имущество и да изследва въпросът дали ответниците са в трудоспособна възраст и свързаната с това потенциална възможност да получават възнаграждения срещу положен труд?
Комисията счита, че съдът следва да направи не само формална преценка на възможностите на ответника за посрещане на разходите за удовлетворяване на нуждите по чл.23, ал.4, т.1-8 от ЗОПДИППД/отм./, а трябва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, установени по делото. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението в частта, с която е дадено разрешение за извършване на плащане. Смята, че относно другите части на определението не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Т. Д. счита за неправилно определението в частите, с които са потвърдени отказите на първоинстанционния съд да даде разрешение за извършване на разходите, свързани с неговото лечение. Твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението в тези части по следните въпроси:
1. Наличието на заболяване отпреди внасянето на мотивираното искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ изключва ли необходимостта от лечението на ответника по време на производството в хипотезата на чл.23, ал.4, т.1, предложение 1 от ЗОПДИППД/отм./?
2. Изисква ли законът неотложността да обхваща и необходимостта от лечение, или законът има предвид само други хуманитарни нужди на съответното лице?
3. Следва ли при преценка на основателността на молбата по чл.23, ал.5 във връзка с ал.4, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ молителят да представя точна информация за всички суми които би изразходвал за лечението си, при положение че техният размер все още не би могъл да бъде определен поради невъзможност да се установят всички необходими лечебни мерки?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението в обжалваните от него части. Счита, че в обжалваните от Комисията части определението не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
За да уважи искането на Т. Д. по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД/отм./ за издаване на разрешение за заплащане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение от запорирана сметка, въззивният съд е приел в обжалваното определение, че няма данни молителят да притежава друго имущество, освен това, върху което са наложени обезпечителни мерки. Съдът е посочил, че тежестта на доказване за наличието на такова друго имущество е на Комисията. Този извод отговаря на практиката на ВКС, отразена в определения № 325 от 30.05.2011 г. по ч. гр. д. № 286/2011 г., № 687 от 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 636/2011 г. и № 655 от 15.11.2011 г. по ч. гр. д. № 537/2011 г. на ІV ГО на ВКС. Ако Комисията е считала, че молителят притежава други доходи и имущество, в нейна тежест е било да установи тези обстоятелства. Не е било необходимо молителят да доказва, че не извършва други дейности и евентуалните доходи от тях не са достатъчни/определение № 848 от 20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 756/2012 г. по ч. гр. д. № 756/2012 г./. Потенциалните възможности на молителя да получава гражданските плодове от недвижими имоти и доходи от трудова дейност не представляват действително и налично имущество. Съдът не може да основе решението си на такива предположения, а само на конкретно установени факти, каквито Комисията не е доказала. Следователно по поставените от комисията въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да бъде допускано.
След анализ на медицинската документация въззивният съд е приел, че няма доказателства за неотложна необходимост от лечение, поради което е отхвърлил исканията за издаване на разрешение за плащане на суми от запорираните сметки, свързани с това лечение. В чл.23, ал.4, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ е посочено, че разрешението за извършване на плащане или разпореждане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, се издава за лечение или други неотложни хуманитарни нужди. Използваният израз „други неотложни хуманитарни нужди” означава, че лечението също трябва да е неотложна хуманитарна нужда, следователно трябва да бъде спешно по своя характер. Разпоредбата е била възприета по този начин от въззивния съд, нейният смисъл е ясен, поради което не е необходимо да бъде допускано касационно обжалване за нейното тълкуване. Така е схванал правната норма и Т. Д., тъй като е посочил в молбата си, че поради непоносими болки се нуждае от спешно лечение извън лечебните заведения в [населено място]. Представените медицински документи обаче не установяват тези негови твърдения. Налице са по делото консултация с препоръка за ТЕЛК и освидетелстване, компютърно томографско изследване и направление за хоспитализация. В последния документ, на който молителят придава особена тежест, е отбелязано, че той се изпраща за планов, а не за спешен прием. От тези документи не може също да се достигне до извода, че лечебните заведения в [населено място] нямат нужната специализация, което налага лечение в [населено място], МБАЛ „Т.” със съответните разходи. Следователно недоказаната от молителя неотложна нужда от лечение в [населено място] правилно е мотивирала въззивния съд да отхвърли искането му за даване на разрешение по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД/отм./. Отговорите на останалите въпроси, поставени от молителя, не са обусловили отказа на съда, поради което тези въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на определението.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 71 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д. № 96 по описа за 2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: